Блондинка от Маями

— Туй момиче е станало още по-кльощаво — прошепна ми баба преди малко, докато мъкнеше провизиите към кухнята. — Одеве я прегърнах и без малко да й се нанижа на кокалите като в онез виетнамски бамбукови капани. Как да не припада, щом яде като врабче?

Баба имаше право. Чарли Ригс ми бе казал, че Криси е на ръба на хипогликемията, затова трябва да се храни по няколко пъти на ден, и то не само със соев концентрат. В момента Криси дремеше сгушена на дивана. Наминах да я погледна, лекичко отместих кичур руса коса от очите й и влязох в кухнята, където Чарли правеше сос за скаридите. Отворих си една бира и седнах да слушам как Чарли тананика мелодии от мюзикли, докато сипва оцет в соса.

В гостната Кип гледаше по кабела „И правосъдие за всички“. Ал Пачино в ролята на адвокат, обезумял от идиотската правна система, подскачаше пред съдебните заседатели под изумения поглед на своя клиент Джон Форсайт, съдия, обвинен в изнасилване.

— Прокуратурата няма да види сметката на този човек — крещеше Пачино, — защото аз пръв ще му тегля секирата. Моят клиент трябва да иде право в шибания затвор! Тоя копелдак е виновен!

Имал съм такива клиенти. Всъщност повече от половината. Но никога не съм си позволявал подобни речи. А сега имах клиентка, заради която бих сторил всичко.

— Свърших каквото ме беше помолил — каза Чарли. — Не открих нищо ново в доклада от аутопсията, няма и да открия, та ако ще десет пъти да го чета. Но все пак имам новина. В моргата са започнали да съхраняват очна течност от труповете. Замразяват я за евентуални бъдещи тестове. Добрах се до пробата от Хари Бърнхард.

— И какво?

— Токсикологията дава отрицателни резултати. Утре сутрин ще взема данни от електролитния анализ. Освен това съм помолил кардиолога Ерик Пристовски да хвърли едно око на кардиограмата. Той е най-добрият специалист в страната по смущения на сърдечния ритъм и ако има някакво джиджи-биджи…

Наистина ли чух Чарли да казва джиджи-биджи?

— Браво — похвалих го аз. — Синди пък провери търговския справочник. Има три възможности, тъй че пратихме призовки и на тримата.

Чарли избърса длани в престилката, за която бях готов да се закълна, че идва от моргата, но можеше и да бъркам. Може пък петната да бяха от кетчуп и меласа.

— Заблуждават ли ме старческите очи — попита той, — или наистина зърнах днес Лари Шийн на първия ред в залата?

— Той беше. Със Соколов се споразумяхме да допуснем изключение от правилото за извеждане на свидетелите. Логично е. Щом ще разпитвам Шийн за отговорите на Криси под хипноза.

— Видях го, след като гръмна бомбата. Беше станал синкаво-жълт като вмирисана щука.

Аз напипах шишето.

— И аз го видях. Беше потресен от дън душа. Сто на сто нямаше представа, че старият му приятел Гай е изнасилвачът.

— Изненадан ли си?

— Отначало се изненадах. Винаги слагах Гай и Шийн в един кюп, но съм бил прав само отчасти. Гай иска парите на татенцето и пет пари не дава за Криси. Погледни какво й е сторил като дете. Знае, че Шийн мрази стареца и го обвинява за смъртта на Емили. Затова разказва на доктора как открай време подозирал, че баща му е изнасилвал Криси. Привидно това обяснява много неща и позволява на Шийн да се включи в нещо, което иначе никога не би сторил.

— Да програмира Кристина за убийство.

— Именно. Шийн наистина е създал фалшиви спомени, но с твърдото убеждение, че са верни.

— Как се отразява това на заключителната ти реч? — попита Чарли.

Реших да му дам образец и подхванах с висок, праведен глас.

— Когато започнахме този процес, всеки от вас вдигна ръка и се закле да издаде честна присъда. Сега трябва да изпълните своята клетва. Криси Бърнхард е обвинена в предумишлено убийство на своя баща. След броени минути съдията Стангър ще ви обясни, че предумисъл имаме при „убийство след съзнателно решение“. Но Криси не е взела решение да убие Хари Бърнхард. Лорънс Шийн го е взел. Тя се е опитала да убие човек, които не съществува, човек с кози рога и копита, човек-звяр, измислен от Лорънс Шийн, дяволът на неговото въображение, човек, когото той е ненавиждал и когото той съзнателно е решил да убие.

Чарли кимна одобрително.

— Дай да видим сега — каза той, докато сипваше кълцан лук в сместа от доматен сос, люти чушки и тайна съставка, за която искрено се надявах да не идва от онова заведение с вградени хладилни шкафове. — Ти доказа, че твоята клиентка е жертва първо на брат си, после на психиатъра. Това ще ти спечели съчувствието на заседателите, но докъде стигаш от правна гледна точка?

— Много просто. Доказваме, че Криси е била подведена при взимането на решение да убие баща си. Всъщност тя е убила човек, който не съществува.

— На мен ми звучи като непредумишлено убийство — каза Чарли.

Аз допих бирата и надникнах в хладилника за още една.

— И Соколов мисли така. На излизане от съда ми предложи споразумение. Осем години. Каза, че си разваля авторитета с толкова мижава присъда само заради старото ни приятелство.

— Значи ще излезе на свобода след шест години и няколко месена. — Чарли пъхна пръст в соса и го облиза. — Ммммм. Много по-вкусно от кетчуп с хрян.

— Отказах му.