Дар за бурята

— Гледай ти! Това е едно от най-древните и най-мрачни създания в традиционната митология, зъл дух, който влиза нощем по къщите, когато обитателите им спят, стиска ги за гърлото, с което затруднява дишането им и ги хвърля в страшна тревога; смята се за причинител на ужасяващи кошмари, нощно задавяне и за това, което днес е познато като сънна апнея, отрязък от време, през който спящият престава да диша без видима причина; в някои случаи отново си поема дъх след секунди, но в други периодът продължава, докато се задуши напълно. Най-често се наблюдава при пушачи и прекалено пълни хора. Любопитно е поверието, че е изключително опасно да се спи на отворен прозорец, защото тогава Ингума можел да влезе съвсем безпрепятствено; затова хората с респираторни проблеми залоствали врати и прозорци, за да му препречат пътя, запушвали дори най-малките отвори, тъй като според мълвата демонът бил в състояние да се промъква и през най-тясната пролука; смятали го, естествено, за причинител на внезапната смърт на кърмачетата, докато спят. Обикновено преди сън се изричало магическо заклинание, което предпазвало от злия дух, казвало се нещо от рода на: „Не ме е страх от теб, Ингума“. Много важно било да се започне точно с тези думи, също като при вещиците, когато задължително трябва да заявиш предварително, че дори да вярваш в тях, не те е страх от тях. И продължава така:

Не ме е страх от теб, Ингума.

Господ и Пресвета Богородица са ми закрилници.

Докато не преброиш всички звезди на небето,

всички треви по полето, всички песъчинки по брега,

не се явявай ти пред мен.

Чудесна формула за подчинение, чрез която демонът бивал заставян да извършва ритуал, чието изпълнение изисквало цяла вечност, твърде сходен с егускилоре[10], сухото бодливо цвете, чиито трънчета вещиците трябвало да преброят, преди да влязат в къщата, та междувременно да дойде зората и да ги накара да хукнат да се скрият. Този демон е един от най-малко проучените нощни зли духове и се среща със съвсем същите характеристики и в други култури, затова привлече вниманието ми.

— Ще ми се да видя как обяснява пред съдията, че дъщеря му е била удушена от демон — каза Монтес.

— Той не признава, че я е удушил, но не го и отрича, по-скоро уточнява, че я е поднесъл — обясни Ириарте.

— „Като толкова други“— добави Сабалса. — Какво намеква с това? Че вече го е правил и преди ли?

— Е, в момента ще му е трудно да прехвърли своето престъпление върху някакъв си демон. Тази сутрин минах покрай тях и за късмет, попаднах на съседка, която гледала телевизия до късно и „най-случайно“ надникнала през прозореца, когато чула семейството да се връща от вечеря през нощта. Двайсет минути по-късно отново чула колата и това ѝ направило впечатление. Помислила си, както обясни, че детето може би се е разболяло, наострила уши и след двайсет и пет минути чула отново колата да се връща. Погледнала през шпионката, „не с намерението да шпионирам“, само за да разбере дали детето е добре, и видяла, че съпругът се прибира сам.

Ириарте сви рамене.

— Значи, сме го заковали.

Амая кимна в знак на съгласие.

— Всичко сочи, че го е извършил сам, но има три неща, които остават неясни: противната миризма по мечето, фикс идеята тялото да не бъде кремирано и фразата „като толкова други“. Впрочем — каза тя и им показа снимката, която държеше — в ковчега има ли нещо, или това е ефект от самото снимане?

— Да — обясни Ириарте. — Покрай първоначалната патардия не си дадохме сметка, но директорът на погребалното бюро ни обърна внимание. Еспарса, изглежда, е сложил в ковчега три пакета захар, а отгоре им метнал бяла хавлия, която на пръв поглед можеш да вземеш за тапицираното дъно на ковчега. Сигурно не е искал никой да усети разликата в тежестта, когато го вдигнат.

— Добре — каза Амая и остави снимката при другите. — Ще внимаваме дали анализът на третата следа няма да ни прати в друга посока. Може да е качил някого по пътя? Добра работа — добави тя, с което сложи край на заседанието.

Йонан остави другите да излязат и запита.

— Всичко наред ли е, шефке?

Тя го погледна, мъчейки се да изглежда спокойна, каквато не беше. Кого мислеше да излъже? Йонан я познаваше почти толкова добре, колкото и тя самата, но от друга страна, ѝ беше ясно, че невинаги може да се споделя всичко. Подхвърли му примамка, заредена с откровеност, за да избегне темата, в която не ѝ се щеше да се впуска.

— Сестра ми Флора е в Елисондо и си е наумила да организира погребална служба за нашата майка; самата мисъл за това ме изважда от релси, а за капак, другите ми близки като че ли я подкрепят, включително Джеймс. Всичките ми опити да им обясня защо продължавам да я смятам за жива не дадоха резултат; спечелих си само упрека, че им преча да затворят тази страница от живота си.

— Ако това ще ви помогне с нещо, аз също не вярвам, че е паднала в реката.

Амая го погледна и въздъхна.