Декамерон

Месер рицарят, който, изглежда, бил толкова изкусен фехтовач, колкото и сладкодумен разказвач, щом чул отговора на дамата, започнал да разправя някаква новела, която била наистина от забавна по-забавна, но той я направил на нищо: повтарял по три, четири, дори по шест пъти едни и същи думи, връщал се отново към вече казани неща, възкликвал: „Ах, това не го казах както трябва!“, а на всичко отгоре често бъркал имената и вместо едно споменавал друго. Да не говорим за това, че се изразявал много лошо, без да взема предвид ни достойнствата на героите, ни характера на събитията, за които ставало дума в новелата. Докато го слушала, мадона Орета ту се обливала в пот, ту сърцето й почвало да бие, сякаш била болна и се канела да предаде Богу дух. Накрая, след като не можела повече да издържа и разбрала, че рицарят така се е уплел, че не ще може да се оправи, тя му казала насмешливо: „Месер, вашият кон нещо много друса, затова ще ви помоля да ме свалите от седлото.“

За щастие чувството за хумор у рицаря било много по-развито, отколкото неговото красноречие; той разбрал какво искала да каже дамата, обърнал всичко на шега и смях, заговорил за друго и се отказал от новелата, която започнал, но не съумял да разкаже както трябва.

НОВЕЛА II

Хлебарят Чисти с една-единствена дума накарва месер Джери Спина да разбере, че не е трябвало да се обръща към него с нескромно искане.

Дамите и младежите похвалили много остроумието на мадона Орета, след което кралицата наредила на Пампинеа да продължи и тя започнала така:

— Прелестни дами, аз не мога сама да отсъдя, кой греши повече — дали природата, която създава грозно тяло за един възвишен дух, или съдбата, която отрежда на надареното с благороден дух тяло някакъв най-долен занаят, какъвто е случаят с нашия съгражданин хлебаря Чисти, пък и с мнозина други; тоя Чисти, макар и да имал благороден дух, по волята на съдбата трябвало да стане хлебар. Аз бих проклела еднакво и природата, и съдбата, ако не знаех, че природата е мъдра, а съдбата вижда с хиляди очи, въпреки че според глупците тя била сляпа. Аз мисля, че бидейки премъдри, и двете вършат същото, каквото често правят обикновените смъртни: не знаейки какво може да им се случи, те скътват най-ценните си вещи из най-неугледните места на своите домове (нали те най-малко бият на очи — затова са по-сигурно хранилище и от най-красивата стая), за да ги вземат оттам в случай на крайна нужда. Така и споменатите две служителки на света често прикриват най-свидните си създания под сянката на занаяти, смятани за недостойни, та наложи ли им се да ги изкарат на бял свят, блясъкът им да засияе още по-ярко. Точно така станало и с Чисти, който, макар и заради една съвсем дребна работа, отворил очите на месер Джери Спина, за когото пък ме накара да си спомня предишната новела — нали там ставаше дума за жена му — мадона Орета. Всичко това ще ви стане ясно от кратката новела, която ще ви разкажа сега.

И така, месер Джери Спина се ползувал с голямо влияние пред папа Бонифаций; един ден папата пратил във Флоренция неколцина свои знатни люде, за да уреждат някакви негови работи, и те отседнали в дома на месер Джери, с когото обсъждали какво да направят. Всеки ден, за където и да тръгнели, месер Джери и папските пратеници минавали пеша край църквата „Санта Мария Уги“, а до нея била хлебарницата на Чисти, който си вършел сам цялата работа. И въпреки че му била отредила занаят, който не се ползувал кой знае с каква почит, съдбата така го закриляла, че той забогатял, но за нищо на света не пожелал да смени занаята си с друг и си живеел в най-голямо охолство; между многото хубави неща у него можели да се намерят и най-хубавите бели и червени вина не само във Флоренция, ами и в цялата околност.

Всяка сутрин Чисти виждал месер Джери и папските пратеници да минават край портите му и тъй като било много горещо, той си рекъл, че ще бъде много учтиво от негова страна, ако ги почерпи от хубавото си бяло вино; но като имал предвид разликата между своето положение и положението на месер Джери, Чисти заключил, че ако се осмели да го покани, няма да постъпи прилично, затова решил, че ще бъде по-добре да измисли нещо, та да накара благородника сам да се покани. Затуй всяка сутрин, когато наближавало време да минат месер Джери и папските пратеници, Чисти (облечен както винаги в снежнобяла дреха и чисто изпрана престилка, поради което приличал повече на воденичар, отколкото на хлебар) нареждал да сложат до вратата една калайдисана кофа с прясна студена вода, малка болонска стомна, пълна с хубаво бяло вино, и две калаени чаши, които изглеждали сребърни — толкова били излъскани; после сядал, а щом ония се задавали, прочиствал си един-два пъти гърлото и почвал да пие вино е такава наслада, че можел да накара и мъртвите да си поискат.