Декамерон

Сиянието смътно, о Любов,което дивния й взор отправи,слуга и твой, и неин ме направи.От погледа й дивен блясък пращаи първи път сърцето ми запали,през взора ми като минава.Че стойността ти беше все растяща,

разбрах от прелестите й преляли;представяйки си я такава,усетих как се въплъщавау нея всяка добродетел —на скърбите ми новия владетел.Така че твой съм, господарю, с тялои с дух, но чакам, драги, в послушание

от тебе милост и ридая;ала не знам познаваш ли изцялоот теб посятото в гръдта желание,ни верността ми към оная,която моят ум замаятака, че мир не ще намеря вечедалеч от нея, нито ща, човече.

Та ще те моля, нежни мой синьоре,да й покажеш туй и да опитаот огъня ти малко жар,защото иначе ще ме съборинакрая тази обич нечеститав разискрилия се пожар;а сетне по обичай стар

ще ме представиш както му е ред —едничък теб бих пратил аз навред.

Дионео млъкнал, с което показал, че песента е свършила; кралицата похвалила много песента му и заповядала да изпеят още много други песни. След като изминала част от нощта и кралицата почувствувала, че нощната прохлада е успяла да надвие дневната жега, тя заповядала всички да се приберат в покоите си и да почиват кой както намери за добре до следния ден.

ДЕН ШЕСТИ

Завършва петият ден на Декамерон, започва шестият. Под ръководството на Елиса дружината разсъждава за тия, които, макар и да са били засегнати от хапливи слова, са си връщали със същата монета или благодарение на своето остроумие и съобразителност са успявали да предотвратят загуба, опасност или опозоряване.

Когато кралицата станала и заповядала да викнат дружината, месецът бледнеел насред небето, а целият наш свят бил озарен от лъчите на изгряващото ново светило; дамите и младежите се отдалечили с бавна стъпка от прекрасния дворец и тръгнали да се разхождат по росната трева, разговаряйки за най-различни неща; те спорели за по-големите или по-малки достойнства на разказаните досега новели и отново се смели, припомняйки си упоменатите в тях забавни случки, докато слънцето се издигнало по-нависоко и почнало да припича; тогава те си рекли, че е време да се прибират, и се върнали обратно в прохладния си дом. Там трапезите били вече сложени, навсякъде били пръснати ухаещи треви и пъстри букети цветя, затова кралицата наредила да седнат и похапнат, докато не е станало още по-горещо; а след като се нахранили в най-добро настроение, преди да се заемат с нещо друго, те изпели няколко весели, игриви песнички; едва тогава някои се прибрали да спят, други седнали да играят шах, трети — на дама, а Дионео и Лаурета запели песента за Троил и Хризеида65.

Когато дошло време да се съберат за новелите, кралицата пратила да ги повикат и всички както обикновено насядали около водоскока; не щеш ли, тъкмо кралицата се канела да заповяда да почне първата новела, станало нещо, което дотогава не се било случвало: и кралицата, и всички останали чули откъм кухнята някаква страшна олелия, която вдигали Жените и Мъжете от прислугата. Веднага повикали сенешала и го запитали кой се е развикал и коя е причината за тая врява; той отвърнал, че препирнята била между Личиска и Тиндаро, но не знаел защо са се скарали, понеже тъкмо когато тръгнал да им каже да престанат, му съобщили, че го вика кралицата. Кралицата му заповядала да доведе веднага Личиска и Тиндаро, а като се явили, ги запитала защо се препират. Тиндаро понечил да отговори, но Личиска, която не била вече в първа младост и била по-скоро нахална, отколкото — скромна, а освен това още била разгорещена от спора, се обърнала към Тиндаро и креснала сърдито: