Декамерон

Мъжете и жените от простолюдието, които били в църквата, като чули, че след деветия час ще видят перо от крилото на архангел Гавраила, щом свършила литургията, се прибрали по домовете си; един казал на съседа си, друг — на кума си и след като всички се наобядвали, пред църквата се събрал толкова много народ, че мястото едва стигнало за всички, които очаквали с нетърпение да зърнат това перо. Брат Чипола се нахранил добре, подремнал и се събудил малко след деветия час; когато му казали, че са се стекли много селяни, желаещи да видят перото, пратил да повикат Гучо Имбрата да дойде веднага с камбанките и неговите дисаги. На слугата не му било никак лесно да се раздели с кухнята и с Нута, но взел исканите вещи и се затътрил нататък; пристигнал, едва дишайки от умора, тъй като вследствие изпитата в голямо количество вода тялото му било цялото подпухнало, а после, по нареждане на брат Чипола застанал до вратата на църквата и започнал да бие камбанките. Когато народът се струпал наоколо, брат Чипола, без да провери дали липсва нещо, започнал своята проповед и изрекъл много подходящи за целта слова; а когато дошло време да покаже перото на архангел Гавраила, първом прочел най-тържествено някаква молитва, накарал да запалят два факела, после свалил гуглата на расото си, развързал копринения плат, в който била завита кутията, взел я, избъбрил нещо за възхвала на архангел Гавраила и на неговите мощи и я отворил.

Щом забелязал, че кутията е пълна с въглища, той дори и не помислил, че тая работа може да бъде дело на Гучо Балена, знаейки, че оня не е в състояние да измисли подобно нещо; нито го проклел, задето не е пазил както трябва, та друг да не стори същото, ами наругал тихомълком себе си, задето поверил вещите си на човек, за когото знаел, че е небрежен, непослушен, нехаен и разсеян. Въпреки всичко, без да му мигне окото, той повдигнал глава, впил очи в небето, разперил ръце и викнал така, че всички да го чуят: „Господи, хвала во веки веков на твоето всемогъщество!“ После затворил кутията и обръщайки се към множеството, започнал така:

„Синьори и дами, вие трябва да знаете, че когато бях още съвсем млад, моят абат ме прати в ония страни, откъдето изгрява слънцето, с нарочната заръка да търся, докато успея да ги получа, привилегиите на Порчелана71, които (макар че подпечатването им не струваше нищо) вършат повече работа на някои други, отколкото на нас. И така, аз тръгнах на път; потеглих от Венеция, минах през Борго дей Гречи, пропътувах на кон цялото кралство Гарбо, прекосих Балдака и стигнах в Парионе, откъдето след известно време (през което устата ми изсъхнаха от жажда) се озовах в Сардиния. Но защо ли съм седнал да ви изброявам всички страни, които пребродих? После прекосих пролива Сан Джорджо и попаднах в Измамнишко и Смешникия — две много населени страни, с много народ; оттам минах в Страната на лъжите, където пък срещнах сума ти монаси и от нашия, и от други ордени; всички те, за прослава на Името Божие, гледаха само как да избягат от несгодите, без да ги е еня за чуждите беди, за друго не мислеха — гледаха само да задоволят своите нужди и нищо не харчеха освен собствените си празни приказки. После се прехвърлих в земята Абруцо, където мъжете и жените се катерят по планините с налъми и обличат свинете в техните собствени черва; по-нататък срещнах хора, които носеха хляба, набучен на тояги, а виното наливаха в торби; оттам преминах в планините на баските, където водите текат само надолу. За кратко време успях да отида толкова далеч, че стигнах чак до Пащърнакова Индия, където (кълна се в расото на гърба си) видях пернатите да летят — нещо, което ако не го види човек, хич няма и да го повярва. Ала не се оставих да ме излъже Мазо дел Саджо, един много голям търговец, когото срещнах там; той чупеше орехи и продаваше черупките на парче.