Декамерон

Понеже не успях да намеря каквото бях тръгнал да търся, а по-нататък трябваше да пътуваме все по вода, наложи се да се върна обратно: така стигнах до ония свети земи, където през лятото студеният хляб струва четири гроша, а горещината е без пари. Там намерих преподобния отец месер Не-ме-ругайте-ако-обичате, светейши патриарх на Йерусалим, който от уважение към расото на барон месер свети Антония, което не свалям от гърба си, пожела да ми покаже всички свети мощи, дето държеше у себе си; те бяха толкова много, че ако река да ги изброявам всичките, няма да ми стигнат и няколко мили; все пак, за да не ви оставя безутешни, ще ви разкажа за няколко от тях. Най-напред ми показа пръста на светия дух, ама цял-целеничък, така запазен, просто да не повярваш; показа ми и кичур коса от херувима, дето се явил на свети Франциск, нокът от херувим, ребро от Словото стана плът — излез на прозореца72

, одеждите на светата католическа вяра, няколко лъча от звездата, дето се явила на тримата влъхви на Изток, стъкълце с потта на свети Михаила, от времето, когато се сражавал с дявола, челюстта от смъртта на свети Лазар и други. И тъй като аз не се поколебах да му подаря склоновете на Монтеморело

73

в превод на народен италиански език и няколко глави от Капреций, които той отдавна търсеше, той пък ме направи причастен на своите свети мощи и ми подари един зъбец от светия кръст, сложи ми в едно шишенце няколко звука от камбаните на Соломоновия храм, перото на архангел Гавраила, за което вече ви споменах, и единия от налъмите на свети Герардо от Виламаня — него преди известно време подарих на Герардо дей Бонси от Флоренция, който много го почита — просто благоговее пред него; даде ми и малко въглени от тия, на които е бил изгорен блаженият великомъченик свети Лаврентий; всичко това аз донесох със себе си с най-голямо благоговение, всичко е тук при мен. Вярно е, че моят абат не ми позволяваше да ги показвам, докато не се удостовери те ли са, или не са те; но сега, след като с тяхна помощ станаха някои чудеса, пък и патриархът прати писма, за да удостовери, че наистина са свети мощи, моят абат ми разреши да ги показвам; аз пък, нали се боя да ги поверя на друг човек, ги нося винаги със себе си. Трябва да ви кажа, че перото от архангел Гавраила го нося в една кутия, за да не се повреди, а въглените, на които бил изгорен свети Лаврентий — в друга; добре, ама те толкова си приличат една на друга, че често ми се случва да ги бъркам; така е станало и сега; аз си мислех, че съм взел кутията с перото на архангел Гавраила, а се оказа, че съм взел кутията с въглените. Но аз не смятам, че е станала грешка, напротив — убеден съм, че това е станало по Волята Божия и че сам Господ Бог наш е натикал кутията с въглените в ръцете ми, защото сега си спомних, че след два дни е празникът на свети Лаврентий. Затова Господ Бог ме е накарал да взема не перото, както аз исках, а светите въглени, угасени от влагата на благословеното тяло на светията, та като ви покажа въглените, на които той бил изгорен, да разпаля във вашите души благоговението, що трябва да изпитвате към него; ето каква била Волята Божия. По тая причина, благословени чеда мои, снемете гугли и шапки и се приближете, за да ги погледнете с най-голямо смирение. Преди това искам да ви кажа, че който се докосне до въглените и бъде осенен от кръста господен, може да бъде сигурен, че цяла година пипне ли огън, не може да ме го усети.“

След тия слова той изпял едно хвалебствие за свети Лаврентий, отворил кутията и показал въглените; невежата тълпа ги гледала известно време с удивление, а след това всички се втурнали към брат Чипола, блъскайки се и предлагайки по-хубави дарове от друг път, и всички го молели да им позволи да се докоснат до въглените. Поради това брат Чипола взел въглените и почнал да чертае по белите ризи и дрехи на богомолците и по покривалата на жените колкото можел по-големи кръстове, твърдейки, че като рисува кръстовете, въглените ставали по-малки, но след като ги сложел в кутията, те отново щели да пораснат, както неведнъж имал случай да се увери. По тоя начин той успял — извличайки най-голяма полза за себе си — да сложи кръстове на всички хора от Черталдо и благодарение на своето остроумие да надхитри опия, които откраднали перото с намерение да му се подиграят. Двамата младежи присъствували на неговата проповед и като чули как съумял да се измъкне, откъде почнал и откъде минал и какви работи разправял, толкова се смели, че по едно време се уплашили да не им се разчекнат устата от смях. А когато народът се пръснал по домовете си, младежите отишли при брат Чипола, разказали му най-весело какво са направили и му върнали перото, което на следната година му свършило не по-малко работа от тая, дето му свършили тоя ден въглените.