Декамерон

Нека всяка жена, която ще се смее над това, си представи сама колко много се смяла дружината на тая новела, която дамите разбрали много по-добре, отколкото Дионео предполагал. Но тъй като разказите вече приключили, а слънцето почнало да клони към заник, кралицата разбрала, че е дошъл краят на нейното владичество, затова станала, снела венеца от себе си и като го положила върху главата на Панфило — единствения, който оставал да бъде удостоен с тази чест, — усмихнала се и изрекла:

— Повелителю мой, тъй като ти си последен, върху теб ще легне тежко бреме — да поправиш моите грешки и грешките на тия, дето заемаха мястото, що заемаш сега ти. И нека Бог ти помогне в това начинание, така както помогна на мен да те увенчая за крал!

Панфило посрещнал радостно възложената му чест и отвърнал:

— Вашата добродетел и добродетелта на всички мои поданици ще направят така, че и аз да заслужа похвала, подобно на другите преди мен.

След като по примера на своите предшественици се договорил със сенешала относно всичко, каквото било необходимо, Панфило се обърнал към застаналите в очакване дами с думите:

— Влюбени дами, за да си възвърнете силите, благоразумната Емилия, която днес бе наша кралица, ви даде малко почивка, като ви позволи да разсъждавате за каквото вие пожелаете; поради това аз съм на мнение, че след като отпочинахте, ще бъде добре да се върнем към установения вече ред и желая всяка една от вас да се подготви утре да разказва за тия, които са проявили благородство или великодушие в любовните или други дела. Беседвайки по тези въпроси, слушайки тия разсъждения, вашият и без това предразположен към доблестни дела дух несъмнено ще се извиси още повече; и нашият живот, който е така кратък в смъртните ни тела, ще бъде увековечен с похвалната слава, която ще оставим след себе си; и всеки, който не се грижи само за корема си, както правят дивите зверове, трябва не само да желае, ами да се стреми с всички сили да върши такива дела.

Този въпрос се понравил на веселата дружина; с разрешение на новия крал всички станали и се отдали на обичайните си занимания, като всеки избрал каквото най-много предпочитал. Така прекарали до часа за вечеря; после седнали весело край трапезата и били обслужени старателно, както трябва, а щом се нахранили, станали за обичайните си игри и изпели множество песни, не толкова мелодични, колкото забавни по съдържание; след което кралят заповядал на Неифила да изпее една канцона. И тя, без да губи време, запяла прелестно със звънък и весел глас:

Аз млада съм и веселя се, пея

от все сърце, че пролет е сега,с любов и с нежни мисли аз живея.Вървя и гледам злачните поляни,с червени, жълти, бели цветове,с бодливи рози, крем и дъждовеи всички те напомнят ми събранилицето му — на оня, с който слянинавеки ще сме заедно — така

за неговата радост аз милея.Ако намеря между тез създанияподобно според мен на него цвете,целувам го, откъсвам го с ръцете,говоря му, след туй без колебаниясърце разтварям с тайните желания;а сетне с други, на венец, с ръкав косите си да го вплета умея.

А наслаждението пък, коетоцвета в очите, без да ще, оставяи обликът му в плът и кръв ми дава,щом с обичта запали ми сърцето;дъхът му как ме качва на небетоне бих могла да изразя така —въздишките ще кажат, аз не смея.Но никога не литват от гръдта ми

като при скръбните и зли жени,а нежни и горещи — все едни —възлизат към лика на любовта ми;а пък усети ли ги той едвам,към мене тръгва, сякаш че с негаизричам му: „Ела, без теб не мога да живея!“

Кралят и дамите похвалили много канцоната на Неифила, а след това, понеже било вече твърде късно, кралят наредил всички да се приберат и да си отдъхнат до следния ден.

ДЕН ДЕСЕТИ