Декамерон

Джозефо намерил една тояга от младо дъбово дръвче и се запътил към стаята, където отишла жена му, след като станала от трапезата, мърморейки гневно какви ли не приказки; щом влязъл, той я сграбчил за плитките, тръшнал я на пода и почнал да я налага с все сила с тоягата. Отначало жена му се развикала, после взела да го заплашва, но като видяла, че Джозефо хич не я и слуша и щял да я пребие от бой, почнала да го заклева в Името Божие и да го моли за пощада, да не я убива, и освен това му обещала, че никога вече няма да противоречи на неговите желания. Но Джозефо не се спрял, а продължил да я налага още по-яростно ту по хълбоците, ту по задника, ту по раменете; наместил й здравата кокалите и престанал едва когато не му останали вече сили; с една дума, по гърба на жена му не останало ненасинено място. Щом свършил тая работа, Джозефо се приближил до Мелисо и му рекъл: „Утре ще разбереш правилен ли е бил съветът на Соломон: «Иди на Моста на гъските.»“ Като си поотдъхнал, той си измил ръцете и седнал да вечеря с Мелисо, след което, като дошло време, и двамата си легнали. А клетата жена станала с големи усилия от пода, довлякла се до леглото, където се помъчила да дойде на себе си, но заранта се събудила рано и наредила да запитат Джозефо какво желае за обед. Той се посмял заедно с Мелисо на това и дал нарежданията си; после, като станало време за обед, двамата се прибрали в къщи и заварили всичко приготвено от добре по-добре, съгласно дадените нареждания; поради това те похвалили най-възторжено съвета, който отначало не могли да разберат правилно.

След няколко дни Мелисо се разделил с Джозефо и щом се прибрал у дома си, споделил с един мъдър човек какво му казал Соломон. Човекът отвърнал: „По-добър и по-точен съвет не би могъл да ти даде. Ти знаеш много добре, че никого не обичаш и че ако оказваш почести и услуги, правиш това не от любов към другите, а от славолюбие. Затуй, както ти е казал Соломон, обичай, за да те обичат и теб.“

Ето как опърничавата жена била наказана, а младежът обикнал и спечелил обичта на другите.

НОВЕЛА X

По молба на кума си Пиетро, дон Джани прави магия, за да превърне жена му в кобила; но когато се ками да й сложи опашка, кумът Пиетро се обажда, че опашка не е нужна, и разваля работата.

Разказаната от кралицата новела предизвикала известно негодувание у дамите и смях у младежите; когато смехът утихнал, Дионео започнал така:

— Прелестни дами, красотата на ято бели гълъби изпъква много повече, ако сред тях попадне черен гарван, а не бял лебед; по същия начин един не много разумен човек, попаднал сред мъдри люде, понякога не само придава блясък и красота на тяхната умствена зрелост, ами дава и повод за забава и удоволствие. Затова вие, дето сте умни и скромни, трябва да държите още повече на мен, глуповатия, защото моите недостатъци правят вашата добродетел да изпъква много по-ярко, отколкото ако притежавах достойнства, които да затъмняват вашите; именно поради тая причина аз трябва да разполагам с много повече свобода, за да докажа какъв съм, а това, което говоря, вие трябва да изслушвате с много повече търпение, отколкото ако бях умен и разумен. И така, аз ще ви разкажа една не много дълга новела, от която ще ви стане ясно с каква прилежност е необходимо да се върши всичко, каквото нареждат ония, дето правят разни заклинания, и как най-малката грешка, допусната в тия неща, разваля всичко, сторено дотогава от заклинателя.

Не много отдавна в Барлета живял свещеник на име дон Джани ди Бароло; понеже енорията му била бедна, за да се прехранва, той натоварил кобилата си със стока, тръгнал насам-натам по панаирите из Апулия и почнал да купува и да продава. По време на тия свои странствувания той се сприятелил с някакъв човек, на име Пиетро от Тресанти, който със своето магаре вършел същата работа, каквато и свещеникът; в знак на Приятелство и добро разположение свещеникът се обръщал към селянина съгласно апулийския обичай, наричайки го „куме Пиетро“; и всеки път, когато Пиетро прескачал до Барлета, свещеникът го водел в своята църква, канел го да отсяда у дома му, с една дума, оказвал му най-големи почести. Обаче кумът Пиетро бил много беден и притежавал само една къщица, която едва побирала него, младата му жена — а тя била голяма красавица — и магарето; въпреки това, всеки път, когато дон Джани пристигал в Тресанти, той го водел у дома си и го гощавал според възможностите си, за да му се отплати за вниманието, което пък оня му оказвал в Барлета. Но що се отнася до нощуването, понеже кумът Пиетро имал едно-единствено легло, където спял заедно с красивата си жена, той не можел да настани свещеника както подобава; затуй дон Джани бил принуден да спи в яхъра на купчина слама, редом с кобилата си, която пък била вързана до магарето на стопанина.