Декамерон

Седнали на една ракла пред леглото й и тя почнала да му говори: „Твърдо съм убедена, Андреучо, че ти се учудваш и на моите милувки, и на моите сълзи, тъй като не ме познаваш, а може и никога нищо да не си чувал за мене; но аз още сега ще ти кажа нещо, което може би ще те накара да се учудиш още повече: аз съм твоя сестра; затова ти казвам, че щом Господ Бог ми стори тая милост да зърна преди моята смърт поне един от братята си (да знаеш само как бих искала да видя всички ви), за мен вече няма никакво значение кога ще умра, защото ще умра утешена. Ала ти навярно нищо не знаеш, затова аз ей сега ще ти разкажа всичко. Сигурно ти е известно, че Пиетро — моят и твой баща — е живял дълго време в Палермо; там имало, пък и все още могат да се намерят люде, които са го познавали и го обичали твърде много заради добрината и любезността му; но от всички, които го обичали, моята майка, жена от добро семейство, по онова време вдовица, го обичала най-много; дотолкова, че пренебрегвайки страха от баща си и от братята си и своята чест, тя станала толкова близка с него, че от тази близост съм се родила аз — такава, каквато ме виждаш сега. После, когато се наложило Пиетро да напусне Палермо и да се върне в Перуджа, той ме оставил съвсем малка заедно с майка ми и доколкото съм чувала да казват, никога вече не си спомнил нито за мен, нито за нея. И ако той не беше мой баща, бих го упрекнала остро за това — имам предвид неблагодарността, с която се отнесъл към майка ми; да оставим настрана любовта, която той би трябвало да храни към мен, като към негова дъщеря, при това родена не от някаква си там слугиня или долна жена, която, подтиквана от най-предана любов, му отдала всичко, и себе си, без дори да знае кой е. Но за какво ли съм седнала да ти разказвам всичко това? Много по-лесно е да порицаеш нещо лошо, сторено отдавна, отколкото да го поправиш; така или иначе, случило се това, което ти разказвам. Той ме оставил съвсем малко момиче в Палермо, а когато пораснах и станах почти толкова голяма, каквато ме виждаш сега, майка ми, която беше богата жена, ме омъжи за един благороден и добър човек от Джирдженти, а той от любов към майка ми и към мен се пренесе да живее в Палермо. И тъй като беше ревностен гуелф36

, този човек влезе във връзка с нашия крал Карло

37

; но това стана достояние на крал Федериго, преди те да могат да действуват. Поради тая причина трябваше да избягаме от Сицилия — и то по същото време, когато аз се надявах да стана най-знатната дама на острова. И като взехме малкото, що можехме да носим със себе си (казвам малко, имайки предвид многото, което притежавахме), ние изоставихме нашите имения и замъци и намерихме приют на тази земя, където крал Карло ни прие с голяма признателност; и възнаграждавайки ни отчасти за загубите, които се наложи да понесем заради него, той ни подари още и имения, и къщи и както тепърва ще видиш, постоянно дава големи средства на моя мъж, който е и твой зет. Ето, мили мой братко, как попаднах тук, където по Божия Милост, а не по твоя воля, ми се удаде да те срещна.“ И като изрекла тия думи, тя отново го прегърнала, просълзила се от умиление и пак го целунала по челото.

Като изслушал тия измислици, които тя му разказала така непринудено, без нито веднъж да почне да мънка, без нито веднъж да й се запъне езикът, Андреучо си спомнил, че баща му наистина е живял в Палермо; и знаейки по себе си, че на тая възраст младежите лесно и с най-голяма охота се отдават на любовни приключения, и виждайки нежните сълзи, чистите прегръдки и целувки, той приел всичко, каквото тя му разказала, за повече от истина.

Когато жената млъкнала, той отвърнал: „Мадона, вие не бива да се учудвате много на моето удивление, защото наистина (дали загдето баща ми, по каквато и да било причина, никога не е споменавал нищо нито за майка ви, нито за вас, дали за това, че дори и да е говорил по този въпрос, то не е станало мое достояние) нищо не знаех за вас, все едно, че не съществувахте. Затова пък ми е още по-драго, задето ви срещнах тук като моя сестра, още повече, че съм сам-самин в този град и не съм и очаквал подобно нещо. Право да си кажа, едва ли ще се намери високопоставен човек, на когото да не сте скъпа, а какво остава до мен, някакъв си дребен търговец. Но, моля ви, обяснете ми, как узнахте, че съм тук?“ А тя му рекла: „Каза ми го тази сутрин една бедна женица, която често ме навестява: както сама ми обясни, тя живяла дълги години при баща ни в Палермо и в Перуджа; и ако не смятах за по-благопристойно ти да дойдеш у дома, отколкото аз да те посетя на онова чуждо място, отдавна да съм ти се обадила.“ После започнала да го разпитва най-подробно и поименно за роднините му, а Андреучо й отговарял за всички; това го накарало да повярва още повече на каквото трябвало най-малко да вярва.