Диамантите са завинаги

Последният доклад, който й помогна да напише, беше за диамантите. Беше бременна в трети месец с Ейва, когато изследователският им екип замина за Централноафриканската република и Конго. Кейт имаше намерение да ги придружи, но лекарят я посъветва да не заминава, а Дан категорично отказа да я пусне. Стана й ясно, че това е нова фаза от живота й, за която не бе готова.

Десет години по-рано на Запад се заговори за „кървави диаманти“. Беше пресметнато, че четиринайсет процента от диамантите, продадени в Америка, идват от бруталните войни в Африка, в които бяха загинали милиони хора.

Въпреки че беше така от много отдавна, западняците изведнъж се оказаха потресени. Не искаха да мислят, че децата войници с отсечени ръце са свързани с безценните им диамантени пръстени. И така, четирийсет и пет нации се събраха и подписаха „Процеса Кимбърли“

22

. Диамантите „Кимбърли“ бяха придружени от сертификат, който гарантираше, че не са от мина в страна, в която се води война. На пръв поглед решението изглеждаше добро. Само че „Човешки права“ и други групи като тях хранеха съмнения.

Главният изследовател по време на пътуването се казваше Албърт Фрост. Имаше обветрено, прорязано от бръчки лице и изглеждаше по-стар от петдесетте си години. Той беше от хората, които умеят да се справят с подобни въпроси, и ден след завръщането си в Ню Йорк разкри пред Кейт потресаващите факти, без дори да направи гримаса: описа как по улиците децата, които измираха от СПИН, сграбчват интимните си части, когато минеш покрай тях, както ги бяха научили — така казваха, че са готови да разменят секс за храна, за каквото и да било.

Кейт записа всичко, което той й каза, и се почувства безполезна. Трябваше да отиде с тях. Замисли се за нероденото си дете, на което вече беше осигурено много повече.

— „Кимбърли“ работи ли изобщо? — попита тя.

Той поклати глава.

— Ще го кажа по следния начин: в Централноафриканската република има мини, от които могат да се добият по петстотин хиляди карата годишно. Само че на година там се сертифицират почти един милион карата. Добиват ги в Конго, където се смятат за кървави. Прекарват ги през границата и ето че се оказват чисти.

— И хората ги купуват, макар да знаят истината, така ли?

— Точно така. Щом камъните стигнат до мястото, на което ще бъдат оформени и шлифовани, „Де Беерс“ ги смесват с диаманти от къде ли не.

— Значи никой не знае дали купува кървави диаманти.

— Именно. Повечето хора предпочитат да мислят, че не купуват такива. Понякога ми се струва, че „Кимбърли“ е просто средство да успокоят съвестта си.

От други доклади, които бяха изготвяли, Кейт знаеше, че същото става и с минералите, които се използват за направата на лаптопи и мобилни телефони, но не й се струваха толкова корумпирани — поне не символизираха любов. След тази среща й беше още по-трудно да се отпусне и да забрави проблема. Прочете всичко, което намери по този въпрос. Когато видеше жена с диаманти на улицата или в киното, й се искаше да я дръпне настрани и да започне да реди ужасната статистика.

Няколко месеца по-късно „Човешки права“ направи прес-рифинг за окончателния доклад, а шефката й Елън и други жени от офиса за пръв път изглеждаха смутени. Нямаше и следа от обичайното им самодоволство. Елън беше обърнала годежния си пръстен, така че камъкът беше скрит в дланта й.

На сутринта на сватбата Мей изпи две чаши черно кафе в знак на протест, че Кейт имаше единствено соево мляко, след това се качи на горния етаж, за да вземе душ, и остави Кейт в кухнята с майка им и четирите деца.

Кейт плъзна пръсти през косата на Ейва и я попита:

— Вълнуваш ли се за сватбата довечера, хубавице?

— Да! До колко часа ще остана?

Бяха обсъждали този въпрос поне сто пъти, но това бе любимата част на Ейва.

— Докато можеш да си държиш очите отворени.

Майка й вдигна поглед от вестника.

— Ще съжаляваш за това.

— Случаят е специален.

— Кога ще си облека рокличката? — попита Ейва.

— Ще я взема от чичо Джеф и чичо Тоби след малко — отвърна Кейт. — Освен това трябва да им занеса пръстените.

— А, дай да ги видя — помоли майка й. — Сигурно са страхотни. Че как иначе? Джеф има невероятен вкус.

Кейт сви рамене.

— Да знаеш — рече напевно Мона, — че има много ужасни места за работа, много по-отвратителни от работата в мина. Без диаманти онези хора в Африка нямаше да имат абсолютно никаква индустрия.

Кейт поклати глава, неспособна да повярва.

— Първо, минното дело е една от най-опасните професии с най-ужасните рискове за здравето. Второ, ти наясно ли си, че политиката в южноафриканските диамантени мини е в основата на създаването на апартейда там? Черните миньори са били заключвани нощем. След работа ги събличали голи и претърсвали всеки сантиметър от телата им, защото се предполагало, че крадат. Подобно нещо не се е случвало с белите работници. Черните трябвало да носят какви ли не документи за самоличност. Всеки бял има право да ги поиска по всяко време и ако работникът не ги представи, отива в затвора. Абсолютно всеки бял човек!

Майка й въздъхна.