Диамантите са завинаги

Всички донесоха подаръци. Нямаше книжки с картинки и изскачащи играчки, а изящно опаковани кутии, които напълниха хола им. Мей донесе комплект ръчно рисувано дървено суши и клечки, а Мона — дървен комплект за кухня с фурна и хладилник. Съседката от долния етаж беше купила малка пурпурна пола на балерина. Беше оставила етикета и когато извади поличката от опаковъчната хартия, Кейт видя, че струва двеста долара. Имаше миниатюрни велурени ботушки и обувчици с каишки, целите обсипани с пайети, смешно кожено палтенце, което тя абсолютно никога нямаше да облече на Ейва, и дори тениска с портрет на Фрида Кало.

Докато наблюдаваше как дебелите пръстчета на дъщеря й късат опаковъчната хартия на поредния подарък, тя усети, че гърдите й се свиват. Не можеше да диша.

— Връщам се веднага. — Усмихна се, за да не съсипе момента. Дан я погледна загрижено, но тя поклати глава, сякаш да каже, че няма за какво да се притеснява.

След няколко минути Тоби я откри да седи на ръба на леглото и да гледа през прозореца.

— Светът е толкова несправедлив — рече тя и усети, че говори като гневна тийнейджърка. — Всички тези скъпи подаръци за едногодишно дете, което дори не ги иска. Не искам да изляза неблагодарна, просто се чувствам безсилна. Не разбирам как е възможно да имаме толкова много, когато други нямат нищо.

— А, не знам. В сравнение с онези в Ъпър Ист Сайд, нямаме нищо — рече Тоби и се опита да я накара да се усмихне. — Ако видят този апартамент, ще организират благотворителна акция за теб.

До този ден тя бе като всички останали; отлично знаеше какво не е наред с живота й, какво трябва да оправи, но не предприемаше нищо. След като гостите си тръгнаха, се поразходи и помисли. Разбра, че Дан има право.

Преместването бе основателно извинение за напускане. Елън беше казала, че ще измислят нещо; можеха да осъществяват видеовръзка или тя да ходи по два пъти в седмицата. Кейт обаче отказа. Когато пристигнаха в селото преди две години, започна да организира благотворителна кухня за бедни от понеделник до четвъртък, което беше важно, както изтъкна Дан, и много по-лесно осъществимо. В града Кейт беше на пълен работен ден и въпреки че Дан работеше от дома им, имаха детегледачка три дни в седмицата. Сега се опитваха да се грижат сами за детето. Тя работеше от дома два дни, а той си беше вкъщи непрекъснато и някак успяваха.

Кейт се наслаждаваше на топлотата и сигурността на пашкула, който бяха създали, но понякога се задушаваше. Най-близкият им съсед живееше на осемстотин метра от тях. Тя не си намери приятелки; жените, с които работеше, бяха по на шейсет години. Понякога вечеряха с родителите на някое от приятелчетата на Ейва, но единственото общо между тях бяха децата им.

Ню Йорк й липсваше, работата също. Липсваха й шумните тълпи непознати, от които с години се беше опитвала да се отърве. Все още ходеше на протести в града, подписваше онлайн петиции, даряваше колкото можеха да си позволят — понякога дори повече, — макар да не беше същото като едно време.

Сега бе още по-нещастна и напрегната, по-разтревожена за състоянието на света, може би защото вече не играеше съществена роля за промените. Животът в провинцията беше спокоен, но й оставаше прекалено много време за мислене. Нощем сънуваше хората, чиито каузи беше изоставила. Едно бе да не знаеш за злините по света, съвсем друго да знаеш много добре и да не правиш нищо по въпроса.

Опитваше се да си припомни, че в някои отношения обожава провинцията. Тук животът течеше с различно темпо; имаше неща, които й се бе искало да направи в Бруклин, а направи чак сега. Приготвяше вечери, пишеше благодарствени писма и се занимаваше с градината. Четеше много и изготвяше простички проекти за подобряване на дома им, които навремето щеше да накара портиера да свърши.

Каменната къща беше построена през 1793-та и все още бяха запазени оригиналните греди на тавана. Имаше три спални и баня с медна вана на втория етаж, а долу — уютна стая за четене, хол, където вечер гледаха телевизия, обновена кухня и камина. Имаха два декара двор с поточе, с истинска клетка за кокошки и каменна къщичка за опушване на месо, която Дан използваше като кабинет. Беше по-щастлив от когато и да било.

Мей нарече къщата „по-скоро вила, отколкото къща за живеене“, което не беше никакъв комплимент.

Сестра й живееше в покрайнините. Беше майка на пълен работен ден, откакто се роди вторият й син. Не одобряваше, че навремето майка им е работила. Изглежда, искаше да бъде тъкмо обратното на нея и така да постигне обратния резултат. Кейт не беше сигурна дали ще се получи. Сега Мей говореше единствено за джипове, за детски играчки, за новите си кухненски уреди.