Диамантите са завинаги

— Четиринайсет хиляди долара за два пръстена? — сопна се тя. Не можа да се сдържи.

— Не — отвърна Джеф и отпи кафе. — Четиринайсет хиляди всеки. Камъните са по един карат. Изработката е ръчна.

Кейт имаше чувството, че ще повърне. Как бе могъл да я въвлече в това, след като знаеше, че е напълно неподходяща за целта?

— Красив ден за сватба — отбеляза тя.

— Да, слава богу. Според прогнозата ни очакват осемнайсет градуса и никакви валежи.

— Браво. Притесняваш ли се?

Той се усмихна.

— Както добре ти е известно, от месеци се правя на булка. Когато разбрах, че можем да разчитаме на любимия ни фотограф, имах чувството, че съм се надрусал с екстази.

— Спомням си.

— Понякога обаче се замислям за разходите, колко бързо ще мине и замине всичко и настроението ми се стопява. Днес съм просто развълнуван. Май това е недостатъкът, когато се жениш по-късничко. На самия ден си почти спокоен.

— Говориш така, сякаш си на шейсет.

— Просто чакаме отдавна, това е — обясни той. — Радвам се, че ще го направим в нашия щат. Ако се бяхме оженили в друг щат, а не в Ню Йорк, щях да се чувствам странно.

Преди десет месеца губернатор Куомо най-сетне бе легализирал еднополовите бракове в Ню Йорк. Щом чуха новината, Тоби и Джеф предложиха един на друг брак, както бяха на канапето у дома. Месец по-късно, на двайсет и четвърти юли, браковете започнаха. Чиновници из целия щат започнаха да продават лицензи, въпреки че беше неделя. В „Бъроу Хол“ поднасяха безплатна торта и шампанско. Когато излезеше новобрачна двойка от кметството в центъра, огромна тълпа започваше да аплодира, да пуска сапунени мехурчета и да хвърля конфети.

Хората искаха да се оженят веднага, уплашени, че възможността може неочаквано да изчезне, както бе станало в много други щати. Преди седем години на някои от най-близките им приятели бяха издадени брачни свидетелства в Сан Франциско, но пет месеца по-късно щатският върховен съд обяви браковете за невалидни.

Кейт беше придружавала братовчед си на десетина демонстрации, бореше се да му осигури правото, за което тя самата не бе сигурна, че си струва да воюва. Искаше й се хората да протестират, за да бъде премахнат бракът, но знаеше, че очакванията й са твърде високи.

Тоби искаше да се оженят на първата възможна дата, но Джеф настоя за истинска сватба, за която са необходими месеци планиране.

Тоби се върна с роклята — бледорозова, бухнала, многопластова тафта с малки бели копринени рози на талията.

— Дано детенцето не е пораснало неочаквано — рече Джеф. — Защото тогава ще трябва да отскоча до селския магазин и да отвлека първото красиво момиченце, което ще се събере в рокличката.

Кейт се обърна към Тоби.

— Ти сигурен ли си, че искаш да се ожениш за този тип?

По лицето му се разля широка, глуповата усмивка.

— Толкова е красиво тук — отвърна той. — Много спокойно.

— Онази вечер имаше голяма дандания точно под прозореца на стаята, защото някакво хлапе пребило турист — разказа Джеф. — Изобщо не можахме да спим.

— В Челси ли? — попита тя.

— Не било нищо. И заради това нищо изпратиха четири пожарни автомобила. Представяш ли си?

— Можете да се преместите тук — предложи тя, макар да знаеше, че никога не биха го направили. Провинцията не беше за всички. Тя дори не беше сигурна, че е за нея.

— Много ми харесва, но не и за постоянно — отвърна Джеф. — Прекалено тихо е. Нощем, щом чуя да проскърцва подът, си мисля, че Дик и Пери идват да ме убият.

Тоби стисна ръката му.

— Нали ни знаеш. За нас излизане сред природата е да се качим на покрива, за да си изпием коктейлите.

Синьо комби намали на улицата и зави към хотела.

— Това е свещеникът — рече Джеф. — Каза, че ще се отбие, за да обсъдим клетвите.

Кейт едва се сдържа да не подчертае, че никога не е чувала думата „свещеник“, нито пък друго религиозно понятие, да излиза от устата на братовчед й. Наложи си да премълчи, убедена, че това е поредната част от сватбения карнавал.

Мей също имаше свещеник на сватбата. Майка им беше протестантка, баща им — евреин, но те нямаха религиозно възпитание. Кейт порасна, без да чуе и дума за Господ. В гимназията, когато попита майка си дали е вярваща, Мона наведе глава на една страна.

— Не мога да кажа със сигурност. Понякога. По малко.

— Не — беше категоричен баща й.

Дан вярваше в Господ. Тя много харесваше това у него. За щастие Ейва щеше да наследи неговите добри маниери и добродушие, неговата вяра, че нещата по принцип са смислени, дори човек да не е сигурен как и защо. Дан беше расъл в Канзас Сити. Тя бе на мнение, че корените му от Средния запад са до голяма степен свързани с възгледите му за живота, макар да му беше безкрайно неприятно, когато някой генерализираше за хората от Средния запад. Това се случваше непрекъснато в Ню Йорк, където или те питаха дали си расъл във ферма, или подхвърляха нещо, свързано с „Магьосникът от Оз“.

Кейт се изправи и рече:

— Оставям влюбените птички. Звъннете ми, ако имате нужда от нещо.

Джеф стана, за да я прегърне за довиждане.

— Благодаря ти, че дойде. Ще се видим след осем часа. На сватбата.

Той изви два пъти вежди, за да покаже възторга си.