Дом на пръст и кръв

Но Рун си оставаше елф. С петдесет години по-голям от нея. И с неизменно властническо поведение всеки път, когато срещнеше него или приятелите му. Тоест когато не успееше да избегне подобна среща.

— Я виж ти — каза Брайс, кимвайки на бармана, когато пред нея се появи още една газирана вода. Отпи глътка, за да отмие с пенливата течност остатъчния вкус на лъв и алфа-задник от устата си. — Кой е решил да остави позьорските рок клубове и да се навърта край готините хлапета? Май Избраника най-сетне е разбрал какво се котира в наши дни.

— Все забравям колко си дразнеща — каза вместо поздрав Рун. — И не че ти влиза в работата, но не идвам да купонясвам.

Брайс огледа брат си. Тази вечер не носеше Звездния меч — и на пръв поглед, като изключеше издайническите физически белези на рода Звезделф, почти по нищо не личеше, че с благословията на Луна и наследените от предците му гени е избран да поведе народа си към големи върхове. Но двамата не си бяха говорили от години. Може би Рун беше пропълзял обратно в лоното. Което щеше да е жалко, предвид всички галиматии покрай напускането му.

Брайс го попита:

— Защо си дошъл, освен да съсипеш вечерта ми?

Рун изсумтя.

— Още обичаш да си играеш на палава секретарка, доколкото виждам.

Разглезен лайнар! За няколко бляскави години двамата бяха най-добри приятели, динамична комбина срещу Гадняр номер едно — а именно елфическия им баща, — но това беше древна история. Благодарение на Рун.

Брайс свъсено огледа претъпкания клуб под тях, търсейки сред тълпата двамата му приятели, които го преследваха навсякъде и я вбесяваха също колкото него.

— Как успя да влезеш?

Дори елфическите принцове трябваше да чакат на опашка, за да ги пуснат в „Гарвана“. Някога Брайс с радост гледаше как охраната отпраща разни надути елфи.

— Рисо ми е приятелче — отговори Рун. — Играем покер всеки вторник вечерта.

Естествено, че Рун бе намерил начин да се сприятели със собственика на клуба. Рядката порода метаморф пеперуда компенсираше скромните си размери с ярък характер; вечно се смееше, прехвърчаше из клуба и танцуваше над тълпите. Хранеше се с веселието, сякаш беше нектар. Беше доста придирчив относно близкото си обкръжение — събираше интересни

хора, които да го забавляват. Брайс и Даника така и не успяха да покрият изискванията му, но Фурия най-вероятно участваше в групичката за покер. Ако някога благоволеше да си вдигне телефона, Брайс щеше да я попита.

Рун се озъби на Максимус, който ги подмина със злобен поглед на път към златното стълбище.

— Преди няколко минути Рисо ми се обади да ми каже, че си тук. С оня шибан психопат.

— Моля? — процеди остро Брайс, но не защото силно се съмняваше дипломатичният собственик на клуба да е използвал такова описание.

По-скоро й се връзваше да е казал, че я е видял с „индивид, способен да наруши танците“. А това беше представата на Рисо за ада.

Рун отвърна:

— За Рисо е рисковано да се меси в работите на Терциан, но ми намекна, че кучият му син ти пускал ръце и ти трябвала помощ. — Чист хищнически блясък озари очите на брат й. — Не знаеш ли какво хоби има бащата на Терциан?

Тя се ухили, макар и да се съмняваше, че усмивката стига до очите й. Напоследък беше така.

— Знам — отвърна с меден глас.

Рун поклати отвратено глава. Брайс се приведе напред да вземе газираната си вода, контролирайки внимателно всяко свое движение, за да сдържи порива си да я лисне в лицето му.

— Не е ли време да се прибираш? — попита Рун. — Делничен ден е. След шест часа си на работа.

— Благодаря, мамо — отвърна Брайс.

Но наистина й звучеше фантастично да се прибере у дома и да свали сутиена си. За пореден път се беше събудила преди съмване, обляна в пот и задъхана, а след това денят й не се подобри особено. Надяваше се тази вечер да е достатъчно изтощена, за да заспи.

Рун обаче не тръгна към стълбището и Брайс въздъхна.

— Да чуем.

Трябваше да има друга причина брат й да е дошъл — винаги имаше, главно заради позицията на баща им.

Рун отпи глътка уиски.

— Есенния крал иска да кротуваш известно време. Върховната среща е само след месец и той държи всички непредсказуеми фактори да са под контрол.

— Какво общо има с мен Върховната среща?

Състоеше се на всеки десет години и събираше владетелите на Валбара за обзор на въпросите и законите, които астерите им наредяха да разгледат. Всяка отделна територия в Републиката организираше своя Върховна среща на ротационен принцип, и така всяка година на дадено място по света се състоеше една — а Брайс обръщаше внимание точно на нула от тях.

— Есенния крал настоява всеки, свързан с елфите, да спазва поведение. Говори се, че астерите щели да изпратят няколко от най-висшите си командири, и той иска всички да изглеждаме като добри, покорни дечица. Честно казано, на мен не ми пука, Брайс. Просто ми наредиха да ти предам, че не бива да… се забъркваш в неприятности, докато не мине Срещата.

— Тоест да не се държа неблагоприлично.