Дом на пръст и кръв

Виктория не си направи труда да го поздрави. Затова и Хънт харесваше таласъмката повече от почти всички други воини във вътрешния кръг на Мика Домитус — всъщност я харесваше още от дните им в 18-и, където беше една от малцината ванири без ангелски криле, присъединили се към каузата им. Вик никога не му се натрапваше, когато на Хънт не му се говореше. Джъстиниън обаче…

Ангелът подуши въздуха, доловил кръвта по дрехите и оръжията на Хънт. И че е на различни хора. Той изсвирука.

— Ти си абсолютен психопат, знаеш ли?

Хънт продължи да върви към банята. Светкавиците му дори не изсъскаха в него.

Джъстиниън не се отказа:

— С пистолет е много по-чисто.

— Мика не искаше да е чисто — отговори Хънт с глас, който звучеше кухо дори в собствените му уши.

Вече от векове беше така. Убийствата от тази вечер обаче, провиненията, породили гнева на архангела.

— Не заслужаваха да умрат от пистолет — поправи се той.

Нито от бързия удар на светкавиците му.

— Не искам да знам — измърмори Наоми, увеличавайки звука на телевизора. Посочи с дистанционното Джъстиниън, най-младия от триариите. — И на теб не ти трябва, така че млъквай.

Да, по-добре да не знаят.

Наоми каза на Хънт:

— Исая поръча да ти предам, че Мика искал утре двамата да си поиграете на детективи на Стария площад. Исая ще ти се обади след закуска да ти обясни подробно.

Повечето й думи прелитаха покрай ушите му. Исая. Утре. Старият площад.

Джъстиниън изпухтя.

— Успех, човече! — Той отпи от бирата си. — Мразя Стария площад. Гъмжи от лигави колежанчета и смахнати туристи.

Наоми и Виктория изсумтяха в знак на съгласие.

Хънт не попита защо още не спят, нито къде е Исая, че не е изчакал да му предаде лично съобщението. Сигурно беше с поредния ангел красавец.

Като командир на 33-ти, нает от Мика да отговаря за отбраната на Лунния град, Исая се наслаждаваше на всяка секунда тук, откакто бе пристигнал преди десетилетие. През четиригодишния си престой в града Хънт така и не успяваше да разбере какво толкова му харесва, с изключение на това, че беше по-чист и по-организиран от всеки метрополис в Пангера, с прави улици вместо криволичещите пангерски, които на места правеха почти обратни завои, сякаш не бързаха заникъде.

Но поне не беше Равилис. И поне Мика управляваше града, не Сандриел.

Сандриел — архангелът и губернатор на северозападния квадрант на Пангера и бивша собственица на Хънт, преди Мика да го откупи от нея, за да го накара да прочисти Лунния град от врагове. Сандриел — сестрата близначка на мъртвата му любовница.

Според официалните документи задълженията на Хънт се изразяваха в проследяване и елиминиране на вилнеещи демони. Но тъй като подобни бедствия се случваха само веднъж-два пъти годишно, беше направо очевадно защо всъщност го беше вербувал Мика. За петдесет и трите си години в служба на архангелката с лицето на покойната му възлюбена тя бе възлагала на него повечето убийства.

Рядко се случваше сестри или братя да носят едновременно титлата и властта на архангели. И поданиците им го смятаха за добра поличба. Докато Шахар — заедно с Хънт, който предвождаше войските и — не въстана срещу цялата същност на ангелското управление. Предавайки собствената си сестра.

Сандриел беше третата му собственица след поражението при връх Хермон и достатъчно самомнителна да си въобрази, че може да го пречупи въпреки неуспеха на двамата архангели преди нея. Първо опита да го постигне в ужасяващата си тъмница. После и на окървавената арена в сърцето на Равилис, изправяйки го срещу воини, обречени да загинат под меча му. А накрая му заповяда да прави онова, което правеше най-добре: да се промъква в чужди стаи и да отнема животи. Отново, и отново, и отново, година след година, десетилетие след десетилетие.

И ненапразно искаше да го прекърши. По време на окаяно кратката битка при Хермон Хънт бе унищожил нейната войска, изпепелявайки със светкавиците си войник след войник още преди да извадят мечовете си. Сандриел беше основната мишена на Шахар и на Хънт му бе наредено да я извади от строя. На всяка цена.

Шахар също имаше основание да се настрои срещу сестра си. И двамата им родители бяха архангели, чиито титли преминаха към дъщерите им, след като наемен убиец бе успял да ги разкъса на парчета.

Хънт никога нямаше да забрави теорията на Шахар: че Сандриел е поръчала убийството на родителите им, за да управляват двете, без да им се месят. Шахар така и не намери доказателство за това, но го вярваше до сетния си час.

Шахар, Дневната звезда, се беше надигнала срещу другите архангели и астерите заради това си убеждение. Да, искаше свят, свободен от стриктни йерархии — и ако бунтът им бе постигнал успех, щеше да го отведе чак до кристалния дворец на астерите. Но другият й стремеж беше да отмъсти на сестра си. Затова изпрати Хънт срещу нея.

Глупаци. Всичките бяха глупаци.