Дом на пръст и кръв

Астерите и архангелите лесно биха могли да окастрят по друг начин силата на Разгромените, но бяха избрали да ги поробят с вещерските заклинания, влети в магическите татуировки като бодливи корони през челата им. И буквите на китките им: SPQM.

Senatus Populusque Midgard.

Сенатът и народът на Мидгард. Абсолютна помия. Всеки знаеше, че Сенатът е просто марионетка. Че астерите са единствените императори и императрици, които цяла вечност властваха над всичко и всички, докато гнилите им души се преобразяваха от една форма в друга.

Брайс отблъсна тази мисъл от съзнанието си, затваряйки желязната врата зад Хънт. Едва не закачи с нея няколко от сивите му пера и черните му очи й стрелнаха предупредителен поглед.

Тя му отвърна с усмивка, съдържаща всичко, което не смееше да му каже на глас за отношението й към подобни засади. Имала съм си работа и с по-страшни от теб, Умбра Мортис. Гледай на кръв и ръмжи колкото си искаш.

Хънт примига, единственият белег на изненадата му, но Брайс вече вървеше към бюрото, стараейки се да не куца заради болката, пронизваща крака й. Беше го натоварила още повече, като довлачи трети стол от библиотеката.

Не посмя да потърка дебелия извит белег през горната част на бедрото си, скрит под бялата рокля.

— Желаете ли нещо, Ваша Светлост? Кафе? Чай? Нещо по-силно?

Вече беше подредила няколко шишета газирана вода на малката масичка между столовете.

Архангелът беше седнал на средния и докато Брайс му се усмихваше любезно, погледът му й натежа като копринено одеяло.

— Няма нужда.

Тя погледна към Хънт и Исая, които се настаняваха на двата странични стола.

— И те не искат нищо — отговори Мика вместо тях.

Добре тогава. Тя заобиколи бюрото, пъхна ръка под ръба му и натисна месинговото копче, молейки се на милостивата Ктона гласът й да остане спокоен, въпреки че умът й се връщаше към една и съща мисъл отново и отново: Бригс не е убил Даника, Бригс не е убил Даника, Бригс не е убил Даника…

Дървеният панел на стената зад нея се плъзна настрани, разкривайки голям екран. Когато се активира, Брайс вдигна слушалката на телефона и набра номера.

Бригс беше чудовище, готово да нарани много хора, затова заслужаваше да е в затвора, но бяха го обвинили несправедливо за това убийство.

Убиецът на Даника още беше на свобода.

Джесиба вдигна на първото позвъняване.

— Готов ли е екранът?

— Готов е. — Брайс въведе кодовете в компютъра, без да поглежда губернатора, макар и да усещаше, че се взира в нея, сякаш тя беше пържола, а той нещо, което се хранеше с пържоли. Сурови. И стенещи. — Включвам те — обяви тя.

Джесиба Рога се появи на екрана и двете затвориха телефоните.

Хотелският апартамент зад магьосницата беше обзаведен в пангерски разкош: бели стени с позлатени гипсови орнаменти, дебели кремави килими и бледорозови копринени пердета, дъбово легло с четири колони, достатъчно голямо да събере нея и двамата й компаньони, чиито гласове Брайс беше чула.

Джесиба се забавляваше също толкова усърдно, колкото и работеше по време на посещенията си в обширна Пангера, където събираше нови артикули за галерията или посещавайки разни археологически разкопки, или ухажвайки големите клечки, които притежаваха такива.

Въпреки че бе разполагала с по-малко от десет минути, през по-голямата част от които бе провела няколко важни телефонни разговора, вталената й тъмносиня рокля изглеждаше съвършено и разкриваше малки части от изкусителното й пищно тяло. Ушите и гърлото й бяха украсени с перли, пепеляворусата й коса, подстригана съвсем късо от двете страни на главата й и малко по-дълго на върха, блестеше в златисто под лампите с първосвет. Както винаги излъчваше естествен шик и небрежен чар. Лицето й…

Лицето й изгледаше едновременно младо и мъдро, невинно и заплашително. Бледосивите й очи лъщяха от примамлива смъртоносна магия.

През годините им заедно Брайс така и не се осмели да я попита защо се беше отцепила от вещиците преди векове. Защо бе избрала Дома на пламъци и сенки, неговия господар, Подземния крал, и работата, която вършеше за него. Сега се наричаше магьосница. Никога вещица.

— Добро утро, Мика — поздрави спокойно Джесиба.

Гласът й беше приветлив и обезоръжаващ, не като на другите членове на Пламъци и сенки — дрезгавото грачене на косачите, копринения тон на вампирите.

— Джесиба — измърка Мика.

Джесиба му се поусмихна, сякаш беше чувала този звук хиляди пъти от хиляди различни мъже.

— Колкото и да се радвам да зърна красивото ти лице, ме интересува защо провеждаме този разговор. Освен ако тази работа с Даника не е била просто извинение да поговориш със сладката ни Брайс.

Тази работа с Даника. Брайс не допусна емоции по лицето си, макар и да усещаше, че Хънт я наблюдава зорко. Като че ли чуваше разтуптяното й сърце, подушваше потта, избила по дланите й.

Брайс му отвърна с отегчен поглед.