Дом на пръст и кръв

Мика се облегна назад в стола си, кръстоса дълги крака и без дори да погледне към Брайс, заяви:

— Колкото и примамлива да е асистентката ти, имаме сериозни въпроси за обсъждане.

Брайс се направи, че не е доловила снизходителната, похотлива нотка в гласа му. Примамлива — все едно говореше за десерт, поднесен му на тепсия. Беше свикнала с такова отношение, но… тия проклети ванирски мъже!

Джесиба му махна с божествена грация да продължи и сребристите й нокти проблеснаха на светлината на хотелската стая.

Мика подхвана с плътен глас:

— Триариите ми са информирали госпожица Куинлан за снощното убийство, извършено по абсолютно същия метод като тези на Даника Фендир и глутницата „Дяволи“ преди две години.

Брайс се постара да запази самообладание, да не допуска емоции в съзнанието си. Вдиша дискретно от успокоителните струйки ментова пара от дифузера на броени сантиметри от нея.

— Не са и споменали обаче за другата връзка — продължи Мика.

Ангелите от двете страни на губернатора се напрегнаха едва забележимо. Очевидно и те чак сега научаваха за нея.

— Така ли? — попита Джесиба. — И трябва да си платя за тази информация ли?

Необятна студена сила изпращя в галерията, но лицето на архангела остана все така неразгадаемо.

— Споделям ти сведения, за да обединим ресурсите си. Джесиба вдигна едната си руса вежда със свръхестествена плавност.

— С каква цел?

— С цел Брайс Куинлан да намери истинския убиец, разбира се — отговори Мика.

12

Брайс застина като мъртвец — стана толкова неподвижна, че Хънт се зачуди дали изобщо осъзнава колко издайнически белег е това. Не за състоянието на духа й, а за корените й. Само елфите бяха способни на такъв неестествен покой.

Шефката й, младоликата магьосница, въздъхна.

— Чак толкова некомпетентни ли са станали легионерите ти, че да търсиш помощ от асистентката ми? — Меденият й гласец далеч не смекчаваше въпроса. — Но може да се каже, че вече знам отговора, щом сте обвинили по погрешка Филип Бригс.

Хънт едва не се ухили заради дръзкото предизвикателство в коментара й. Малцина си позволяваха да говорят така на Мика Домитус — изобщо на който и да било архангел.

Той се загледа внимателно в четиристотингодишната магьосница на екрана. Беше чувал слуховете за нея: че служела на Подземния крал, че можела да превръща хора в животни, ако я провокирали, че някога била вещица, но напуснала клана си поради незнайни причини. Навярно лоши, щом се беше присъединила към Дома на пламъци и сенки.

Брайс прошепна:

— Не знам нищо по въпроса. Нито кой би искал да убие Терциан.

Погледът на Джесиба се изостри.

— Това няма значение. Ти си моя асистентка. Не работиш за 33-ти.

Мика стисна устни.

— Джесиба, поканих те на тази среща в знак на уважение. — Кафявите му очи се присвиха от недоволство. — Изглежда, че Филип Бригс наистина не е извършителят. Но да не забравяме, че Даника Фендир и глутницата „Дяволи“ го задържаха в лабораторията му с неоспорими доказателства за намерението му да заложи бомба в „Белият гарван". И въпреки че първоначално го освободиха заради формалности, през последните две години открихме достатъчно улики, за да затвърдим предишното му обвинение. Вследствие на това Бригс ще остане зад решетките и ще излежи присъдата си за престъпленията си като водач на вече недействащата секта „Керес" и за участието си в мащабния човешки бунт.

Куинлан като че ли отпусна рамене от облекчение.

Мика обаче продължи:

— Но това означава, че в града ни вилнее опасен убиец, способен да призовава кръвожаден демон, незнайно дали за удоволствие, или за отмъщение. Признавам, че 33-ти и Помощната гвардия изчерпаха ресурсите си. Върховната среща е след малко повече от месец. Някои от участниците в нея ще възприемат тези убийства като доказателство, че съм изпуснал контрола над собствения си град, дори над цялата ми територия, и ще опитат да го използват срещу мен.

Разбира се, че не го интересуваше да залови опасен убиец. Не, интересуваше го единствено да запази имиджа си.

Въпреки че до Върховната среща имаше доста време, Хънт и другите триарии се приготвяха за нея от седмици, спретвайки отрядите на 33-ти за цялата префърцунена позьорщина около събранието на валбарските сили, състоящо се на всеки десет години. Лидери от всички части на територията щяха да пороптаят заедно в компанията на някой и друг владетелски задник от земите отвъд Халдренско море.

Хънт още не беше посещавал събрание във Валбара, но беше присъствал на доста в Пангера и се беше нагледал на управници, живеещи с илюзията за свободна воля. Върховните срещи обикновено се изразяваха в едноседмични препирни между ванири, докато ръководещият архангел не наложеше своя закон. Мика несъмнено щеше да постъпи по същия начин. Исая вече беше присъствал на една среща във Валбара и го предупреди, че губернаторът обича да се перчи с военната си мощ на подобни събития — затова и държеше 33-ти да се яви в пехотински и летателни формации и официални имперски униформи.