Дом на пръст и кръв

Рун обмисли думите му.

— Говориш за брак с друга раса.

Баща му трябваше да е много притеснен, за да се замисли дори за толкова необичаен подход.

— Кралица Хекуба почина миналия месец. Обявиха дъщеря й Хипаксия за новата вещерска кралица на Валбара.

Рун беше гледал новините. Хипаксия Енадор беше млада, на не повече от двайсет и шест години. Не разполагаха с нейни снимки, защото майка й я бе държала в планинската си крепост.

Баща му продължи:

— Властта й ще бъде официално призната от астерите на Върховната среща идния месец. Скоро след това ще я обвържа с елфите.

— Забравяш, че и Хипаксия ще има думата по въпроса. Може да се изсмее в лицето ти.

— Шпионите ми докладваха, че ще почете старото ни приятелство с майка й. И ще е достатъчно несигурна като нов владетел, та да приеме приятелската ни помощ.

Рун се чувстваше като муха, бавно притегляна към сърцето на тъмна паяжина.

— Няма да се оженя за нея.

— Ти си принцът на валбарските елфи. Не ти се предлага избор. — Студеното лице на баща му толкова му заприлича на това на Брайс, че той извърна очи, неспособен да го понесе. Учудваше се, че още никой не е разкрил тайната им. — Рогът на Луна остава в неизвестност.

Рун пак се обърна към баща си.

— Е, и? Какво общо има той?

— Искам да го намериш.

Рун хвърли поглед към тефтерите, към призмата.

— Рогът изчезна преди две години.

— Но сега имам интерес да го намерим. Той принадлежеше първо на елфите. Общественият интерес около издирването му вече спада; сега е моментът да се сдобием с него.

Баща му потупа с пръст по масата. Нещо го беше ядосало. Рун се замисли какво беше видял в графика му сутринта, когато го прегледа набързо като част от задълженията си на командир на елфическия отряд в Помощната гвардия. Срещи с надути елфически благородници, тренировка с личния му страж и…

— Добре ли мина срещата с Мика?

Мълчанието на Есенния крал потвърди подозренията му. Той прикова Рун с кехлибарените си очи, преценявайки стойката му, изражението му — всичко. Рун знаеше, че никога няма да отговаря на изискванията му.

Кралят каза:

— Мика искаше да обсъдим подсилването на отбранителните сили на града ни, за да сме подготвени, в случай че конфликтът наистина прекоси морето. Натърти, че елфите не са това, което бяха някога.

— Но елфическите отряди не отстъпват по нищо на вълчите.

— Не става въпрос за силата на войските ни, а за силата на народа ни. — Гласът на баща му беше пропит с отвращение. — Елфическата раса отдавна вехне; магията ни отслабва с всяко следващо поколение, като разредено вино е. — Той погледна смръщено Рун. — Първият избран принц от рода Звезделф можеше да заслепи врага си само с лъч от звездната си светлина. Ти едвам призоваваш искра, и то само за миг.

Рун стисна челюсти.

— Губернаторът те е поядосал, като гледам.

— Обиди силата ни. — Косата на баща му блестеше като лава, сякаш кичурите й се разтапяха. — Били сме се отказали от Рога и сме позволили да се загуби преди две години.

— Някой го открадна от Храма на Луна. Не сме го загубили, мамка му.

Рун не знаеше почти нищо за артефакта и окото му не мигна, когато изчезна преди две години.

— Позволихме свещен предмет на народа ни да се превърне в евтина туристическа атракция — озъби се Есенния крал. — И искам ти да го намериш.

За да може после баща му да го натрие в носа на Мика.

Дребнав, крехък елф.

— Рогът не притежава сила — напомни му Рун.

— Той е символ, а всички символи имат сила — заяви кралят с още по-ярко пламтящи коси.

Тялото на Рун се напрегна от спомена за горящата ръка на баща му, стиснала лакътя му, прогаряща плътта му. Дори сенките не успяваха да го скрият от този спомен.

— Намери Рога, Рун. Ако войната стигне до нашите брегове, народът ни ще се нуждае от него.

Кехлибарените очи на баща му лумнаха. Криеше нещо от него.

Рун се сещаше само за още едно нещо, способно да го разяри така: Мика отново беше предложил Рун да замени баща си като градоуправник на Пет рози. Вече от години се шепнеше за това, а архангелът беше достатъчно умен да се досети колко би вбесило Есенния крал. Върховната среща наближаваше и Мика знаеше, че ядосвайки краля с намек за гаснещата му сила, ще го подтикне да укрепи елфическите отряди на Помощната гвардия точно преди събитието. Войната беше просто удобно извинение.

Рун реши да си замълчи засега.

— Защо ти не потърсиш Рога?

Баща му въздъхна през дългия си тънък нос и огънят в него стихна до жарава. Той кимна към ръката на Рун, където допреди малко бе горяла звездната светлина.

— Търся го. От две години. — Рун примига учудено, но баща му просто продължи: — В началото Рогът принадлежал на Пелиас, първия принц на Звезделф. Понякога сходството събира. Дори проучвайки го, може да ти се разкрият неща, скрити за други.

Напоследък Рун не четеше почти нищо друго, освен новинарските рубрики и докладите на отрядите си. Мисълта да се рови из древни книги с надеждата някое късче скрита информация да изскочи насреща му, докато по улиците върлува убиец…

— Ще си навлечем гнева на губернатора, ако си присвоим Рога.

— Тогава действай дискретно, принце.