Дом на пръст и кръв

Баща му отвори тефтера си. Разговорът беше приключил.

Ясно, всичко опираше до засегнато его. Мика се беше подиграл с баща му, омаловажил беше силата му — и сега кралят си беше наумил да му покаже величието на елфите.

Рун стисна зъби. Имаше нужда от питие. Силно питие.

Тръгна към вратата с бесен главобол, предизвикан колкото от призоваването на звездната светлина, толкова и от думите, хвърлени насреща му.

Казах ти да предупредиш това момиче да кротува.

Намери Рога.

Сходството събира.

Уместна елфка за брак.

Създай наследник.

Дължиш го на рода ни.

Рун затръшна вратата след себе си. Като стигна до средата на коридора, от гърлото му се изтръгна дрезгав, безрадостен смях. Поне задникът още не знаеше, че го е излъгал за пророчеството на Оракула преди десетилетия.

С всяка стъпка, водеща го надалеч от вилата на баща му, Рун чуваше в главата си странния шепот на Оракула, как чете бъдещето му в дима, докато той трепереше в сумрачната и мраморна стая:

Кралският род ще приключи с теб, принце.

15

Сиринкс драскаше по прозореца, притиснал лице към стъклото. Съскаше от десет минути и Брайс, най-сетне свободна да се отпусне върху меките възглавници на L-образния диван и да погледа любимото си риалити предаване за вторник вечерта, накрая се завъртя да види за какво е цялата гюрултия.

Малко по-едрата от териер химера пръхтеше и драскаше по високото стъкло, докато залезът озаряваше твърдата й златиста козина. Дългата й опашка с тъмен пискюл накрая, досущ като лъвска, се мяташе напред-назад. Беше зализала малките си уши по облата си рошава глава, а гънките и малко по-дългата козина по врата й — не точно грива — вибрираха от гърленото ръмжене. Възголемите лапи с нокти като на граблива птица…

— Престани!

Ще надраскаш стъклото!

Сиринкс погледна към Брайс през едното си обло, мускулесто рамо — сплесканото му лице наподобяваше най-вече кучешко — и присви тъмни очи насреща й. Брайс му отвърна със строг поглед.

Денят й беше дълъг, странен и изтощителен, особено след като получи съобщение от Хвойна, че Фурия я била предупредила за оневиняването на Бригс и за новото убийство, затова Брайс трябвало да внимава. Брайс се съмняваше някоя от приятелките й да знае за участието й в разследването или за ангела, назначен да й сътрудничи, но все пак я заболя малко, че Фурия не бе си направила труда да я предупреди лично. Че дори Хвойна го направи със съобщение, а не лице в лице.

Очакваше и утрешният ден да е не по-малко изтощителен — ако не и повече. Затова меренето на инати с петнайсеткилограмова химера не й се струваше най-доброто определение за заслужена почивка.

— Преди малко те разходих — напомни тя на Сиринкс. — И ти сипах допълнително храна.

Сиринкс изпухтя и пак задраска по прозореца.

— Лошо момче! — изсъска Брайс.

Е, да, леко вяло, но поне опита да прозвучи авторитетно.

Все пак и двамата с дребния звяр се преструваха, че тя държи юздите.

Накрая Брайс се измъкна със стон от гнездото от възглавници и тръгна по дървения под и килима към прозореца. На улицата долу минаваха бавно коли, неколцина пешеходци се влачеха към домовете си след дълъг работен ден и няколко двойки вървяха хванати под ръка към един от изисканите ресторанти по крайречния булевард в края на пресечката. Залязващото слънце багреше небето в размити червени, златисти и розови петна, палмите и кипарисите се полюшваха на топлия пролетен бриз и… И на отсрещния покрив седеше ангел. Който се взираше право в нея.

Брайс веднага разпозна сивите криле, тъмната, дълга до раменете коса и широките плещи.

Мика беше казал, че ще й назначи охрана.

Глупости. Нещо й подсказваше, че губернаторът й няма доверие въпреки алибито й.

Брайс се усмихна очарователно на Хънт Аталар и дръпна рязко дебелите завеси.

Сиринкс се оплете в тях и измяука сърдито, измъквайки набитото си тяло на заден ход от тежките дипли. Размаха гневно опашка, а Брайс сложи ръце на хълбоците си.

— Толкова ли ти харесваше да гледаш?

Сиринкс оголи всичките си остри зъби и изскимтя ядосано, после закрачи важно към дивана и се метна върху стоплените от нея възглавници. Горкото онеправдано същество.

Само след секунда телефонът й извибрира върху масичката за кафе. Тъкмо когато започваше любимото й предаване.

Номерът беше непознат, но изобщо не се изненада, когато вдигна, пльосвайки се върху дивана, и Хънт изръмжа от другата страна на линията:

— Отвори завесите. Искам да гледам предаването.

Тя вдигна босите си крака върху масичката.

— Не знаех, че ангелите гледат долнопробни риалити шоута.

— Предпочитам да гледам мача по сънбол, който върви в момента, но и на това съм съгласен.

Мисълта Умбра Мортис да гледа сватовническа игра беше достатъчно смехотворна, че Брайс да паузира предаването на живо. Поне вече можеше да превърта рекламите.

— Какво правиш на онзи покрив, Аталар?

— Следвам заповеди.

Боговете да са й на помощ.