Дом на пръст и кръв

— Не използвам стоката си. Но ти май не се ръководиш от това правило в оная гъзарска галерия. — Тя й смигна. — Ако някога ти омръзне да пълзиш в краката на магьосницата, ела да ме намериш. Имам цял куп клиенти, които ще пълзят в твоите. И ще си плащат.

Хънт сложи топла ръка върху рамото й.

— Тя не се продава.

Брайс се измъкна от хватката му и го изгледа предупредително.

— Всички се продават, генерале — увери го кралицата. — Просто трябва да им уцелиш цената. — Тя избълва пушек от ноздрите си като дракон, бълващ пламъци. — Дай ми ден-два, Аталар, и ще узная твоята.

По лицето на Хънт се появи красива смъртоносна усмивка.

— Може би аз вече знам твоята.

Змийската кралица също се усмихна.

— Надявам се. — Тя угаси цигарата и пак обърна поглед към Брайс. — Ето един експертен съвет за скромното ти разследване. — Брайс се наежи от студената подигравка в тона й. — Търси там, където боли най-много. Отговорите винаги са там.

— Благодаря за съвета — процеди през зъби Брайс.

Метаморфката просто щракна с пръсти и вратата на кабинета се отвори. Пристрастените към отровата й елфи надникнаха вътре.

— Приключихме — информира ги Змийската кралица, вече насочила вниманието си към античния компютър. — Изпратете ги до изхода.

За да не душат наоколо.

Брайс преметна през рамо торбата със солта, а Хънт грабна флашката и я прибра в джоба си.

Охранителят имаше благоразумието да отстъпи встрани, когато Хънт побутна Брайс през вратата. На третата й крачка в коридора Змийската кралица се обади след нея:

— Не подценявай обсидиановата сол, Куинлан. С нея можеш да поканиш някои от най-долните обитатели на Ада.

Въпреки че по гръбнака й пробяга ледена тръпка, Брайс просто махна през рамо.

— Е, поне няма да ми е скучно.

Тръгнаха си от Месарския пазар цели, слава на петимата шибани богове — особено на Урд. Хънт не знаеше как им се размина обстрелът с отровни куршуми, но… Погледна смръщено червенокосата жена, която оглеждаше белия си скутер за щети. Никой не беше посмял да пипне дори каската й.

— Вярвам й — подхвана Хънт. Нямаше никакво намерение да гледа записа на флашката. Веднага щеше да го изпрати на Виктория. — Не мисля, че е имала нещо общо с убийството.

Куинлан и Рога обаче… Тях още не ги беше зачеркнал от списъка в главата си.

— Съгласна съм.

— Значи пак сме на нулата.

Идеше му да закрачи нервно, като си представяше, че все още дължи хиляди убийства на губернатора.

— Не — отвърна Брайс. — Не сме. — Тя закопча торбата със солта в малкия багажник върху задницата на скутера. — Кралицата каза да търсим отговори там, където боли най-много.

— Просто ръсеше глупости, за да се подиграва с нас.

— Може би. — Брайс сложи каската на главата си и вдигна визьора, разкривайки кехлибарените си очи. — Но може и неволно да ни е помогнала. Утре. — Очите й се премрежиха. — Утре ще помисля. Но в галерията, защото иначе Джесиба ще откачи.

Заинтригува го достатъчно, за да попита:

— Мислиш, че си попаднала на улика ли?

— Още не. Просто насока. Но е по-добре от нищо.

Той кимна с брадичка към багажника на скутера й.

— За какво ти е обсидиановата сол?

Сигурно имаше друго предназначение за нея. Макар че се молеше да не е толкова глупава, че да я използва.

Брайс отвърна с равен тон:

— Да си подправям бургерите.

Хубаво. Нейна си работа.

— Откъде намери толкова пари?

Съмняваше се да е имала ненужни десет хиляди в банковата си сметка.

Брайс дръпна ципа на коженото си яке.

— Платих от сметката на Джесиба. Тя пръска повече пари по козметика всеки месец, така че едва ли ще забележи.

Хънт не знаеше какво да каже по въпроса, затова просто стисна зъби и пак я изгледа изпитателно.

— Между другото, адска тъпотия е да караш дори скутер преди Скока.

— Благодаря, мамо.

— По-добре хвани автобуса.

Тя се изсмя гръмко и изфуча по тъмната улица.

20

Търси там, където боли най-много.

Брайс не беше признала на Аталар колко смислен е бил съветът на Змийската кралица. Вече му беше дала списъка си със заподозрени — но той така и не спомена другото си искане към нея.

Днес щеше да работи тъкмо по него: щеше да състави списък с всички занимания на Даника в седмицата преди смъртта й. Но още щом отвори галерията сутринта и слезе в библиотеката, за да започне списъка… Прилоша й жестоко.

Затова включи лаптопа и се зае да преглежда кореспонденцията си с Максимус Терциан още от самото начало, преди шест седмици. Можеше да попадне на някаква връзка, да й е подхвърлил нещо за плановете си в нощта на убийството.

Но колкото и скучни делови имейли да препрочиташе, спомените за последните дни на Даника дращеха по онази заварена врата в съзнанието й. Съскаха и шепнеха като призраци и колкото и да се мъчеше да ги игнорира, да се съсредоточи върху имейлите на Терциан.

Лехаба я погледна от миниатюрното диванче с облегалка само в единия край, което Брайс й беше подарила преди години — взела го беше от кукленската къща от детството си, — където гледаше любимия си ванирски сапунен сериал на таблета си. Стъклената й полусфера стоеше върху купчина книги зад нея, под тежките цветове на една лилава орхидея.