Дом на пръст и кръв

Лицето на Хънт остана съвършено безизразно, когато Лехаба спомена бунта, но той отиде до дивана, даде на Сиринкс да подуши пръстите му, после го почеса зад кадифените уши. Химерата измърка доволно и отпусна лъвската си опашка.

Гърдите на Брайс се свиха и тя опита да се отърси от чувството.

Хънт изшумоли с криле.

— Продадоха ме на Мика за осемдесет и пет милиона златни знака.

Едното токче на Брайс се закачи за килима, докато вървеше към работното кътче на Лехаба, за да вземе таблета й. Огнената фея пак долетя до ангела.

— Аз струвам деветдесет хиляди златни знака — сподели му тя. — Сири струваше двеста трийсет и три хиляди.

Очите на Хънт отскочиха към Брайс.

— Платила си толкова?

Брайс седна пред работната маса и посочи свободния стол до своя. Хънт по чудо се подчини.

— Получих петнайсет процента отстъпка за служител. И се споразумяхме за разсрочено плащане.

Толкова по въпроса.

Само че Лехаба обяви:

— Джесиба си удържа от всяка нейна заплата. — Брайс изръмжа, въздържайки се да не задуши феята с възглавница. — Биби ще изплаща Сири до тристагодишна възраст. Ако направи Скока. В противен случай ще умре, преди да се е издължила.

Хънт седна тежко в стола и крилото му бръсна ръката й. Беше по-меко от кадифе, по-гладко от коприна. Той го прибра рязко, сякаш опарен от допира с нея.

— Защо?

Брайс отговори:

— Защото онзи военачалник искаше да го прекърши с болка, за да го превърне в боен звяр, а Сиринкс ми е приятел и ми беше омръзнало да губя приятелите си.

— Мислех, че си въшлива от пари.

— Не — отрече лаконично тя.

Хънт сбърчи чело.

— Но апартаментът ти…

— Апартаментът е на Даника. — Брайс не можеше да го погледне в очите. — Решила да инвестира в недвижимо имущество. И вписала двете ни като собственички. Разбрах за съществуването му чак след смъртта й. И щях просто да го продам, но се оказа, че е с първокласна охранителна система и най-добрите защитни заклинания.

— Ясно — прекъсна я той и Брайс се уплаши от състраданието в очите му.

Даника беше умряла и я беше оставила сама, и… Въздухът не й достигаше.

Отказа да посещава психолог. Първата година майка й и записваше час след час, но Брайс не се яви на нито един. Вместо това си купи дифузер за ароматерапия, четеше за успокоителни техники за дишане и толкова.

Знаеше, че е трябвало да даде шанс на психотерапията. Тя помагаше на много хора — дори спасяваше живота им. Хвойна посещаваше психолог от тийнейджърка и разправяше на всеки колко ползотворно било.

Брайс обаче не отиде — не защото не вярваше, че ще й помогне. Напротив, знаеше, че ще й помогне и вероятно ще я накара да се почувства по-добре. Или поне ще й покаже пътя към възстановяването.

Именно затова не отиде.

Като гледаше как Хънт се взира в нея, се питаше дали не го е прочел по лицето й — дали не е разгадал дългата й въздишка.

Търси там, където боли най-много.

Мамка му! Змийската кралица да върви по дяволите с експертните си съвети.

Тя включи таблета на Лехаба. На екрана се появиха вампирка и вълк в страстна прегръдка, голи и стенещи…

Брайс се изсмя.

— Прекъснала си такава сцена, за да се бъркаш в моите работи?

Настроението в стаята се разведри, сякаш еротичната гледка беше пропукала тъгата на Брайс.

Лехаба пламна в рубинено.

— Исках да се запозная с Ати — измърмори тя, връщайки се сърдито на дивана.

Хънт не успя да стърпи смеха си.

— Гледаш „Голи и зъбати“?

Лехаба скочи от дивана.

— Не се казва така! Ти ли го подучи, Брайс?

Брайс прехапа долна устна, за да не прихне в смях, остави таблета и грабна лаптопа си, отваряйки кореспонденцията си с Терциан.

— Нищо подобно.

Хънт вдигна иронично вежда.

— Ще подремна със Сири — заяви Лехаба, без да ги поглежда.

В същия момент нещо тежко тупна на пода на полуетажа. Хънт стрелна ръка към хълбока си, вероятно към пистолета там, но Лехаба изсъска към парапета:

— Да не сте посмели да прекъснете дрямката ми.

Нещо масивно се завлачи по пода, изтропа глухо и изшумоли. Звуците не идваха от аквариума на Госпожица Попи.

Лехаба каза на Хънт:

— Ако някоя от книгите опита да те придума да си я носиш у дома, недей.

Той се поусмихна.

— Ти умело го предотвратяваш.

Лехаба му се ухили поласкано и се сгуши до Сиринкс, който измърка, доволен да усети топлината й.

— Очаквам всичко от тях: да се промъкнат в чантата или в джоба на палтото ти, дори да изкачат стълбите с премятане. Изгарят от желание да се върнат в света. — Тя се понесе към далечната библиотека зад тях, откъдето една книга току-що бе тупнала върху стълбището. — Лоша книга! — изсъска феята.

Хънт плъзна ръка към ножа на бедрото си, гледайки как книгата се издига нагоре по стълбището, сякаш носена от невидими ръце, литва към един от горните рафтове и заема мястото си със златист проблясък — навярно от негодувание.

Лехаба лумна предупредително, после се загърна с опашката на Сиринкс като с мек шал.

Брайс поклати глава, но като погледна странично към Хънт, видя, че ангелът я наблюдава. Не по начина, по който беше свикнала да я зяпат мъжете.

— Защо има толкова гадинки?