Дом на пръст и кръв

Рун им показа телефона си и снимката на осветения ръкопис блесна ослепително сред гъстите сенки. Илюстрацията на резбования Рог, долепен до устните на елф с боен шлем, не беше избледняла ни най-малко, макар и нарисувана преди хилядолетия. Над фигурата сияеше осемлъчна звезда, символът на рода Звезделф.

Брайс застина така, както можеше да застине само елф — като елен, дочул шум в гората.

Рун продължи:

— За да се докопа до Рога, Звездоядеца създал ново страшилище, използвайки кръвта на принц Пелиас, която успял да пролее на едно бойно поле, и собствената си пъклена сила. Звяр, пръкнал се от сблъсъка между светлина и мрак.

Рун плъзна палец по екрана и се появи следващата илюстрация. Причината да я извика тук — да поеме такъв риск.

Брайс изтръпна от гротескното бледо тяло, прозрачните, злобно оголени зъби.

— Познат ли ти е? — попита тихо Рун.

Брайс разтръска глава, сякаш опитваше да се върне в реалността, и потри несъзнателно бедрото си.

— Това е демонът, който нападна ангела в тъмната уличка онази нощ.

Хънт я изгледа остро.

— Който нападна и теб?

Тя кимна леко.

— Какъв е?

— Обитава най-мрачните дълбини на Ямата — обясни Рун. — Толкова е лишен от светлина, че Звездоядеца го кръстил кристалос, защото кръвта и зъбите му са прозрачни.

— Не съм чувал за такова същество — каза Аталар.

Брайс огледа внимателно рисунката.

— Толкова проучвах Рога, а никъде не се споменаваше за шибан демон. — Тя погледна брат си в очите. — Никой ли не се е досетил преди две години?

— Май точно толкова време отне

— отвърна внимателно Рун. — Този ръкопис беше заровен надълбоко в Елфическите архиви, при другите материали, забранени за сканиране. Затова не си попаднала на него в твоето проучване. Целият ръкопис е на древния език на елфите.

И го беше превеждал почти цяла нощ. Пък и остатъчната мъгла от лудокорена не му помогна особено.

Брайс сбърчи чело.

— Но Рогът е счупен. Вече не става за нищо, нали така?

— Почти — отвърна Рун. — При финалната битка от Първите войни принц Пелиас и принцът на Ямата се изправили един срещу друг. Били се цели три дни, докато Звездоядеца не нанесъл фаталния удар. Но не и преди Пелиас да призове цялата сила на Рога, прокуждайки принца на Ямата, братята му и армиите им обратно в Ада. После затворил Северната пукнатина завинаги. Затова вече могат да проникват в света ни само през тънки пролуки или ако някой ги призове със соли.

Аталар се намръщи.

— И искаш да ми кажеш, че този смъртоносен артефакт, заради който принцът на Ямата буквално е създал нов демонски вид, просто си е седял тук? В храма? И никой от нашия свят или Ада не е опитал да го вземе до онази нощ, когато първосветът угасна в целия град? Защо?

Брайс срещна недоумяващия му поглед.

— Рогът се разцепил на две, когато Пелиас затворил Северната пукнатина. Силата му била загубена. Елфите и астерите години наред се мъчили да я възобновят чрез магии, заклинания и какво ли още не, но без успех. Изложили го на почетно място в Астерските архиви, но когато няколко хилядолетия по-късно основали Лунатион, решили да го преместят в този храм.

Рун поклати глава.

— Фактът, че елфите го позволили, доказва, че вече не вярвали в стойността му… че дори баща ми е подценил значението му.

Докато не го откраднаха и той не си науми, че ще е обединяващ символ на елфическата сила в евентуална война.

Брайс добави:

— Мислех си, че е просто репродукция, докато Джесиба не ме накара да го търся. — Тя се обърна към Рун. — Значи според теб някой призовава онзи демон, за да издирва Рога? Но защо, ако вече не притежава никаква сила? И как обяснява това убийствата? Смяташ, че жертвите… са имали досег с Рога и затова кристалосът ги е погнал? — Тя продължи, преди някой от двама им да отговори: — И защо две години не се е появявал?

— Може би убиецът е изчакал положението да се уталожи, преди да започне отново търсенето — предположи Хънт.

— Нямам представа — призна си Рун. — Но не ми изглежда съвпадение Рогът да изчезне точно преди да се появи демонът, а сега убийствата започват отново.

— Тоест сигурно някой пак издирва Рога — довърши вместо него Брайс.

— Новата поява на кристалоса в Лунатион говори, че Рогът още е в града — каза Хънт.

Брайс прикова Рун с поглед.

— Защо Есенния крал внезапно се е сетил, че го иска?

Рун подбра внимателно думите си.

— Да кажем, че е от гордост. Държи да бъде върнат на елфите. И да го намеря без много шум.

Аталар го попита:

— Но защо точно ти да го търсиш?

Сенките около тях се раздвижиха на вълни.

— Защото звезделфската сила на принц Пелиас се е вляла в Рога. И в моята кръв. Баща ми вярва, че притежавам свръхестествена връзка с него. — Той се замисли, после си призна: — Като ровех из архивите снощи, тази книга изскочи срещу мен.

— Буквално? — вирна вежди Брайс.

— Просто… проблесна. Не мога да го обясня, мамка му. Знам само, че висях в подземията часове наред, а накрая почувствах как книгата ме привиква, и като видях илюстрацията на Рога. Това е. Преводът ми го потвърждава.

— Значи кристалосът е способен да проследи Рога — обобщи Брайс със светнали очи. — Ти също.