Дом на пръст и кръв

Хънт затвори. И му хрумна да запрати телефона си към някоя колона.

Но трябваше да се обади на Исая и Мика, за да им докладва за Рога. По дяволите! Когато изчезна преди две години, най-опитните инспектори от 33-ти и Помощната гвардия претърсиха целия храм сантиметър по сантиметър. И не намериха нищо. А понеже във вътрешността на храма не се допускаха камери за наблюдение, нямаха никаква информация за крадеца. Всички твърдяха, че било просто глупав хлапашки номер.

Всички освен Есенния крал, както излизаше.

Хънт не беше обърнал особено внимание на кражбата, пък и като момче не беше слушал с голям интерес уроците по история на Първите войни. А след убийствата на Даника и глутницата „Дяволи“ си имаха по-сериозни грижи.

Не знаеше кое е по-лошото: че Рогът може да се окаже основен елемент от случая, или че за да го намери, щеше да му се наложи да работи съвместно с Рун Данаан.

22

Брайс изчака мускулестият гръб и красивите криле на Хънт да се скрият от погледа и през портите на вътрешното светилище, преди да се завърти към Рун:

— Есенния крал ли е бил?

Сините очи на Рун просветнаха в гнездото от сенки, или както там го наричаше.

— Не. Той е чудовище в много отношения, но не би убил Даника.

Още миналата вечер сама беше стигнала до това заключение, но все пак попита:

— Откъде знаеш? Нямаш представа каква е крайната му цел.

Брат й скръсти ръце.

— Защо му е аз да търся Рога, ако вече е призовал кристалоса с тази цел?

— За да се подсигури с двама търсачи? — подхвърли Брайс с разтуптяно сърце.

— Баща ни не стои зад това. Просто опитва да се възползва от ситуацията, да възвърне някогашната слава на елфите. Знаеш, че обича да се самозаблуждава с такива глупости.

Брайс плъзна пръсти по стената от сенки и тъмнината полази кожата й като мъгла.

— Той знае ли за тази среща?

— Не.

Впи изпитателно очи в неговите.

— Защо… — Думите й убягваха. — Защо си правиш труда?

— Защото искам да ти помогна. Защото тази работа излага целия град на опасност.

— Думи на истински Избраник.

Помежду им се спусна тишина, толкова напрегната, че трепереше. Накрая Брайс изстреля:

— Това, че ще си сътрудничим, не променя нищо помежду ни. Ти ще намериш Рога, а аз ще разбера кой е виновникът за всичко това. И край.

— Хубаво — отвърна Рун със студени очи. — И бездруго не очаквах да ме послушаш.

— Защо да те слушам? — кипна тя. — Все пак съм просто нечистокръвна пачавра, нали така?

Рун се вцепени и лицето му пламна.

— Знаеш, че онова беше просто тъпа караница и не го мисля наистина.

— Напротив — изплю тя и се завъртя на пета. — Може да се обличаш като пънкарче, разбунтувало се срещу правилата на тате, но отвътре си същият като всички елфически лайнари, които ти целуват избрания задник.

Рун изръмжа, но Брайс просто излезе от сенките му, примигвайки срещу ослепителната светлина от другата им страна, и тръгна към изхода и Хънт.

— Да вървим — нареди на ангела.

Дори не я беше грижа какво е чул от разговора им.

Хънт се позадържа на мястото си, впил лъснали черни очи в сенките в дъното на помещението, с които пак се беше обгърнал Рун. За щастие обаче, не каза нищо, а просто тръгна мълчаливо с нея. Тя също не му каза нищо повече.

Брайс почти пробяга обратния път до галерията. Отчасти за да продължи с проучването на Рога, но и благодарение на обстрела със съобщения от Джесиба, която се интересуваше къде е, дали иска да запази работата си и дали предпочита да я превърне в плъх, или в гълъб. Накрая й заповяда да се връща веднага, за да посрещне някой си клиент.

Пет минути след като Брайс влезе в галерията, клиентът на Джесиба — отвратителен задник, метаморф леопард, който смяташе, че има право да я опипва колкото си иска — позвъни на вратата и купи малка статуетка на Солас и Ктона. Богът беше изобразен като слънце с мъжки черти, заровило лице в две гърди с формата на планини. Това класическо свещено изображение се наричаше „Прегръдката“. Дори майка й носеше опростения му символ — кръг между два триъгълника — на сребърен медальон около врата си. Брайс открай време смяташе „Прегръдката" за лигава, клиширана емблема във всичките й форми. След трийсет минути и два директни отказа на мазните му набези тя най-сетне се освободи.

Но колкото и часове да се рови из базата данни на галерията, не намери нищо, което вече не знаеше за Рога на Луна. Дори Лехаба, кралицата на клюките, нямаше какво ново да й каже за Рога.

Рун щеше да се върне при Елфическите архиви, за да провери дали някое друго древно писание нямаше да привлече инстинктите му на Звезделф, така че Брайс трябваше да почака за нова информация.

Хънт се беше върнал на покрива, за да се обади на шефа си — или за какъвто там се мислеше Мика — и на Исая и да им предаде каквото беше научил за Рога. Дори не опита да се самопокани в библиотеката, явно усетил, че й трябва малко уединение.

Търси там, където боли най-много. Отговорите винаги са там.

Брайс осъзна, че се взира в недовършения списък, който беше започнала сутринта.