Драконът и Джорджът

За изненада никой от разнородната група на неговите придружители не изглеждаше и най-малко повлиян от поредната демонстрация на сила от страна на обитателите на Прокълнатата кула. Ара куцукаше на три крака, като сърдито уверяваше Даниел, че ще легне и няма да стане, докато тя не намести и шинира счупения му крак. Каролинус ги водеше с вида на човек, излязъл на кратка разходка, при която жезълът му служи само за подпиране. Дафид внимателно развързваше вървите, омотани около нещо като пластмасов тубус, където, изолирана от влагата, се съхраняваше тетивата на лъка му. След секундно озадачение Джим осъзна, че това сигурно е парче от животински стомах — вероятно свински или овчи, което внимателно е било изчистено, изсушено и пригодено за целта.

Смргол крачеше напред доста упорито, сакатото му крило и част от тежестта му лежаха върху вървящия редом с него Секо. От другата страна на стария дракон яздеше Брайън и двамата разговаряха откровено.

— …Колкото до идеята за обединяването на хората и драконите — казваше Брайън, — звучи заинтригуващо, трябва да кажа. Но едва ли е практически възможно, не мислиш ли? Несъмнено ще се натъкнем на много закостенели предразсъдъци и от двете страни.

— Все някога трябва да поставим началото, джордж — рече Смргол. — Има случаи, в които си струва да работим заедно както сега, да кажем. Не че не си прав, разбира се. Например, ако си забелязал, не можах да накарам другите дракони от нашата пещера да дойдат с мен тук.

— А, да — каза Брайън, като кимна.

— Не че са страхливи, нали разбираш, просто сме такива. Рицарското странстване може да има смисъл за вас, джорджите. Драконското странстване няма никакъв смисъл за нас.

— Е, тогава на какво да се надяваме?

— Надеждата е в нас — в теб и мен, джордж, и разбира се в Горбаш, младия Секо до мен, в този стрелец и женския джордж с него, във вълка, магьосника и всички. Ако успеем сега… да надвием Тъмните сили и спечелим победа… това ще е история, която ще се разказва петстотин години. Не зная как е при вас, джорджите, но ние драконите обожаваме историите. Това правим в пещерите, нали знаеш, с месеци лежим и си разказваме един на друг истории.

— Месеци? Наистина? — удиви се Брайън. — Едва ли бих помислил… месеци?

— С месеци, джордж! Дай на дракона да си играе с няколко парчета злато и скъпоценни камъни, дай му и голяма бъчва с вино — да пие и да слуша хубава история, и той е щастлив. Ако можех да преброя колко пъти съм разказвал как убих страшилището Гормли Кийп преди толкова много години… О, разбира се по-младите дракони охкат и стенат, когато спомена тази история, но се свиват, пълнят гарафите си и слушат, въпреки че са я чували неведнъж.

— Хмм — промърмори Брайън. — Като си помисля, и ние хората сядаме заедно, за да слушаме стари предания. Особено зиме, нали знаеш, когато е трудно да се излиза, а и няма какво да се прави навън. В името на свети Денис, поучавали са ме някои от тези легенди — те бяха едно от нещата, които ме накараха да стана рицар.

— Точно така — каза Смргол, — точно така е и с нас, драконите! Когато чуе историята за победата ни над Тъмните сили от кулата, всеки дракон ще иска да излезе, да се съюзи с няколко джорджа, а може би и с вълк или с някой друг, и самият той да участва в подобна авантюра. Тогава ще сме само на крачка от целта да работим заедно.

— Кажи ми нещо — обърна се Джим към Каролинус, като се откъсна от разговора между рицаря и дракона. Настигна магьосника и тръгна половин крачка зад него. — Каква цена трябва да се плати за магията, с която прогони тъмнината вчера?

— Вече е платено — отговори Каролинус. — Първият, който повика магията, влиза в дълг. Обратната магия само изравнява баланса. Но не е така и с това…

Той вдигна тоягата и я поклати пред очите на Джим.

— Трябваше да измина дълъг път, за да се сдобия с него — обясни Каролинус, — и да направя кредит за цял живот в Ревизионния отдел, за да осъществя това пътешествие. Ако сега изгубим, ще бъда унищожен като магьосник. Но ако изгубим, така или иначе всички ще бъдем унищожени.

— Разбирам — мрачно каза Джим. Помисли малко. — Какво точно е това, което живее в Прокълнатата кула?

— Какво живее там точно сега знам не повече от тебе. Това, което е в кулата, не е нито живо, нито мъртво, то просто съществува на това място и е форма на самото Зло. Няма какво да се направи, за да се отървем — ние или който и да е друг, от него. Не можеш да унищожиш Злото, както и създанията на Злото не могат да унищожат Доброто. Всичко, което си в състояние да сториш, е да задържиш за малко едното или другото, ако имаш достатъчно сили, и да го направиш неефективно в дадената ситуация.

— Тогава какво бихме могли да сторим срещу Тъмните сили…?

— Нищо… както току-що казах. Но можем да унищожим създанията, инструментите, с които Злото понастоящем осъществява волята си. Неговите създания също ще се опитат да ни унищожат за целите на Злото.

Джим усети как в гърлото му засяда ледена буца. Преглътна.

— Трябва да имаш някаква представа — каза той, — какви създания са тези, които ще се опитат да ни унищожат?