Читаем Джулия полностью

— Теоретично не би трябвало, но имам. Той е все още на името на Уилям МакКлинтък. Впрочем ако викам по-силно, бих могла да ви говоря през парка.

Видимо удовлетворена, Лили направи знак на съгласие. Джулия пъхна книгата под мишница и хванала цветята с две ръце, се обърна, за да напусне терасата.

— И не забравяйте в никакъв случай обещанието си! — извика тя през рамо на Лили.

По-късно Джулия съжали, че не беше приела котлетите и предаването, които и предложи Лили. Заспа, както се беше изтегнала на големия кадифен диван на МакКлинтъкови, за да отпочинат краката й. Опитала се бе да почете романа, който беше започнала предишната нощ в хотела в Найтсбридж, изданието на Пенгуин на „Херцог“ от Сол Белоу, но след две страници заспа. Когато се събуди, миризмата на цветята се беше разпространила из цялата стая, в устата и лепнеше. Беше гладна, въпреки тъпата болка в средата на челото. Отбеляза с хартиена салфетка страницата и бавно се отправи към кухнята. Бялата блестяща повърхност на печката и хладилника остро отразяваше светлината. Потърси чаша в шкафа, после с отчаяние разбра, че МакКлинтъкови бяха отнесли всички съдове, както впрочем и бельото. В цялата къща нямаше нищо за ядене, нито за пиене. А по това време магазините бяха затворени. Джулия пусна студената вода и подложи лицето си, после се опита да пие с шепи. Скоро се отказа, пусна тънка струя и пи направо от чешмата. Водата имаше метален и стипчив вкус. Остави я да се изтече около минута и отново пи. Сега беше малко по-добра, но металният вкус оставаше. Реши да си купува минерална вода, освен ако не привикнеше към този вкус.

Джулия избърса ръцете и устата си с червеникавите пердета на големия остъклен отвор в антрето. Изведнъж си спомни за петното от кръв и разгледа шева на роклята си. Върху светлосинята памучна тъкан имаше кафеникав кръст, дълъг два-три сантиметра. Петното и се стори по-голямо отпреди. Каква невероятна история — помисли си — сигурно беше намерила тези неща в пясъка по някакво странно съвпадение; това сигурно не беше мястото, където играеше малкото момиченце. Едно дете не би направило подобно нещо — някое момче — може би. Можеше да си представи Магнус като дете как осакатява живи костенурки.

Със студена или с топла вода трябваше да изпере петната? Бяха и казвали стотици пъти, но тя не си спомняше. Оказва се винаги обратното на това, което предполагаш. Реши да опита със студена вода. Пресече отново антрето и отиде в голямата баня на партерния етаж, която съпрузите МакКлинтък бяха облицовали с розови огледала. По принцип твърде конвенционални във вкусовете си, в своите бани МакКлинтъкови допускаха една потайна упадъчност. Ваните и умивалниците бяха от мрамор; ваната на партера приличаше на грамадна раковина, наместена върху пода, кранчетата приличаха на позлатени лебедови човки. Но най-изненадващото бяха стените, облицовани с цветни огледала. Банята на Джулия на първия етаж беше с черни огледала, в които се виждаха бледите отражения на позлатените кранчета. Джулия съблече роклята си и покри с нея мивката, така че изцапаната част падна на дъното. Пусна водата. Да, точно със студена вода трябваше.

Отдръпна се от мивката и се погледна в огледалата. Интересно беше да се види полугола в лице и в гръб. Носеше само бикини и колан. Моята черупка — помисли си тя. Започваше малко да напълнява: внимание с панталоните. Но като цяло намираше, че не изглежда зле. Може би вече не беше плей-гърл, но в никакъв случай не и лелка. Поради розовите огледала, кожата и изглеждаше по-тъмна, с по-здравословен тен, отколкото беше в действителност. Джулия реши да се попече по-дълго време на слънце тази година. Почувства се успокоена, освободена от Магнус: можеше да се излегне на слънце в парка, точно пред къщата.

Излезе от банята и изкачи тичешком стъпалата до стаята, която си бе избрала сутринта. Въпреки че още не беше тъмно, запали лампите в коридора и в стаята. Изведнъж къщата и се стори огромна и празна като пещера. Джулия си даде сметка колко малко познаваше новото си жилище. Тя отиде до прозореца, спусна пердетата и започна да се облича. Докато закопчаваше една синя блуза, която много обичаше, усети, че е прекалено топло в стаята — беше се изпотила като в парка под слънцето. Останалата част от къщата не и се беше сторила толкова топла. Дръпна пердетата и повдигна прозореца. Въздухът отвън донесе почти магическа свежест. Дали в къщата беше така топло, защото от един месец стоеше необитавана? Или пък…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Собрание сочинений в пяти томах (шести книгах) Т. 5. (кн. 1) Переводы зарубежной прозы
Собрание сочинений в пяти томах (шести книгах) Т. 5. (кн. 1) Переводы зарубежной прозы

Том 5 (кн. 1) продолжает знакомить читателя с прозаическими переводами Сергея Николаевича Толстого (1908–1977), прозаика, поэта, драматурга, литературоведа, философа, из которых самым объемным и с художественной точки зрения самым значительным является «Капут» Курцио Малапарте о Второй Мировой войне (целиком публикуется впервые), произведение единственное в своем роде, осмысленное автором в ключе общехристианских ценностей. Это воспоминания писателя, который в качестве итальянского военного корреспондента объехал всю Европу: он оказывался и на Восточном, и на Финском фронтах, его принимали в королевских домах Швеции и Италии, он беседовал с генералитетом рейха в оккупированной Польше, видел еврейские гетто, погромы в Молдавии; он рассказывает о чудотворной иконе Черной Девы в Ченстохове, о доме с привидением в Финляндии и о многих неизвестных читателю исторических фактах. Автор вскрывает сущность фашизма. Несмотря на трагическую, жестокую реальность описываемых событий, перевод нередко воспринимается как стихи в прозе — настолько он изыскан и эстетичен.Эту эстетику дополняют два фрагментарных перевода: из Марселя Пруста «Пленница» и Эдмона де Гонкура «Хокусай» (о выдающемся японском художнике), а третий — первые главы «Цитадели» Антуана де Сент-Экзюпери — идеологически завершает весь связанный цикл переводов зарубежной прозы большого писателя XX века.Том заканчивается составленным С. Н. Толстым уникальным «Словарем неологизмов» — от Тредиаковского до современных ему поэтов, работа над которым велась на протяжении последних лет его жизни, до середины 70-х гг.

Антуан де Сент-Экзюпери , Курцио Малапарте , Марсель Пруст , Сергей Николаевич Толстой , Эдмон Гонкур

Языкознание, иностранные языки / Проза / Классическая проза / Военная документалистика / Словари и Энциклопедии