Джулия

Мис Пинър и мис Тут влезнаха в къщата като отбелязаха колко хубава е. Когато стигнаха във всекидневната и двете се спуснаха към мисис Флъд, размениха няколко думи с нея, после се обърнаха, за да се усмихнат и на другите членове на групата. Когато усмивката на мис Пинър изчезна щом забеляза Марк, мис Тут все пак му отправи леко благосклонна усмивка.

— Кой е този млад мъж? — попита мис Пинър.

— Хайде стига, Нора — каза мис Тут.

— Кой е?

— Марк, братът на мис Лофтинг. Неговата аура е наистина много мрачна. Вашата аура е много силна тази вечер, мис Пинър. Ярко оранжево, цветът на силни движения в четвърти дом. Може би ще имаме късмет тази вечер.

Докато говореше, мисис Флъд гледаше около себе си, а мисълта й явно беше някъде другаде. Джулия имаше усещането, че е станала малко по-възприемчива.

— Не може и дума да става да се достигнат възвишени състояния с двама нови.

Лили, седнала до мистър Аркрайт, отбеляза:

— Мисис Флъд много любезно се съгласи да се ограничим до елементарните стадии.

Джулия огледа по-внимателно двете стари жени и техните лица, които й се бяха сторили толкова еднакви, когато пристигнаха, но сега се индивидуализираха. Мис Пинър имаше някаква прилика с мистър Пиго, който в момента обясняваше на Лили и мистър Аркрайт как е ловял риба в Хайд Парк като използвал хляб за стръв: и двамата имаха издължени лица и малки, блестящо-сини очи като небесни парченца. Мис Тут, обратно, беше изсъхнала и сякаш прашна с малкото си съвсем набръчкано лице, което и придаваше вид на гувернантка в пенсия. Мис Пинър би могла да бъде бивша директорка на реномирано училище, заради проницателността й в областта на дисциплината. Джулия отиде да окачи всички пардесюта в гардероба в антрето и се върна с шери за двете дами. Мис Тут хвърли поглед на мис Пинър, преди да приеме, и след потвърдителния й жест с глава, взе чашата с малката си трепереща ръка.

Като гледаше Джулия с отчаяние, Марк стана от дивана и се приближи до Лили, която все още слушаше мистър Пиго да разказва за незаконните си риболовни преживявания в Хайд Парк. За тези възрастни хора събиранията бяха възможност да излязат и да се видят с други. Мистър Аркрайт прекъсваше разказа за авантюрите на мистър Пиго с мъжествен смях. Словесният поток на мистър Пиго не се дължеше на особена симпатия към Лили, а по-скоро изразяваше удоволствието му, че се е измъкнал от самотата. Къщата на Джулия беше пълна с хора, чиято компания Джулия не можеше да приеме; дори Марк беше тъжен и мрачен. Мис Пинър и мис Тут започнаха да разглеждат мебелите, като издаваха одобрителни възклицания. Джулия имаше желание да излезе и да затвори вратата след себе си. Отпи глътка шери и се настани на дивана до мисис Флъд.

— Няма да остана тук — каза мисис Флъд.

— Няма? О, моля ви, мисис Флъд. Лили толкова държеше…

— Безполезно е да криете от мен чувствата си, мисис Лофтинг. Ще бъдете очарована, ако всички ние си отидем. Но вие ме разбрахте зле. На ваше място, аз не бих останала тук. Не бих останала в тази къща.

Джулия погледна с изненада червендалестото лице на събеседничката си. Също така забеляза изненадана, че погледът на мисис Флъд не беше никак помрачен, а жив и проникващ. Шокът, който почувства беше толкова силен, колкото ако в действителност под това абсурдно облекло мисис Флъд се окажеше мъж. Досега смяташе мисис Флъд за някаква „персона“, която не би трябвало да се взима много на сериозно, но това внезапно прозрение я накара да се изчерви. Другите членове от групата на Лили бяха може би малко странни самотници, но студеният и проникващ поглед на мисис Флъд разкриваше силна индивидуалност, изградена от много по-солиден материал, отколкото предполагаха тези истории за трансценденция и интерпретиране.

— Има нещо странно в тази къща — каза тя.

— Смятате, че трябва да я напусна — попита Джулия като хипнотизирана.

— Виждате ли разни неща? Чувате ли шумове? Случили ли са се необясними събития? — Дори начинът й на говорене се беше променил.

— Не знам точно — призна Джулия. — Понякога ми се струва, че чувам странни шумове.

— Виждате ли — каза мисис Флъд, като силно клатеше одобрително глава.

Джулия си спомни забележката на Марк и попита:

— Какво точно означава полтъргайст? Въпросът ми сигурно е глупав, но възможно ли е да ги има тук?

— Полтъргайстите никога не са лоши. Те бутат предмети, случва им се да счупят огледало или ваза — това са дяволити създания. Няма да сте в опасност, освен ако не сте крайно възприемчива, като приятелят ви там или пък завладяна от силно отрицателни чувства, като омразата или завистта. В такъв случай, ако духът желае отмъщение, той може да ви подчини на своето влияние. Това е рядко, но се случва, когато духът е особено злонамерен. Или, ако но някакво съвпадение имате връзка с него. В Уопинг крадец, умрял преди петдесет години, подпалил къщата, в която живеело семейството на един обирджия. Всички загинали.

— Но вие как го разбрахте — попита Джулия.

— Почувствах го. Знаех.

Подобна изключителна сигурност винаги беше впечатлявала Джулия. При всички случаи тя не приемаше противоречията.