Един честен човек

Той прекоси ливадата, покрита тук-там с туфи жилава трева, по чудо пуснали корен в бедната почва. Тримата тръгнаха срещу него, като се разпериха във ветрило, за да го пресрещнат. Изриъл се спря с ръце до хълбоците, без да ги свива в юмруци. Оз също се спря срещу него, но Хос и Дариън го заобиколиха в гръб. Усети телесната им миризма, възкисела от клокочещия гняв. Дариън се движеше предпазливо, като човек, минаващ покрай непознато куче. Но Изриъл не му беше непознат. Бащите им бяха ловили риба заедно, семействата им се бяха събирали на празнични обеди. Последното им такова събиране беше за финалния мач на Националната футболна лига — това беше първата победа на Беличик за Нова Англия в края на зимата след падането на кулите близнаци — след времената, когато най-лошото се случваше все някъде далече.

— От полицията ми казаха — отвърна Оз.

— Какво ти казаха? — попита Изриъл. — Че съм фотограф? Защото никой от вас не би се сетил, като ме гледате как влача фотоапарат всеки божи ден, та ви е трябвало детективското прозрение на Стърлинг?

Оз започна да потупва дланта си с малката бейзболна бухалка. Всеки път тя се удряше в брачната му халка и издаваше звън като далечен сигнален буй.

— Ще ти трябва желязно обяснение какво, по дяволите, си вършил, ако изобщо искаш да останеш на този остров — каза Дариън зад гърба му.

Ако искал да остане.

— Аз съм фотограф. На острова няма жив човек, който да не ме е виждал с фотоапарат в ръце. И никой никога не ми е казал дума, защото…

— Защото никой не е знаел, че снимаш децата ни като някакъв педофил! — изрева Оз.

Ето на. Беше обичайното напълно очаквано подозрение и въпреки това, изречено на глас, то преряза Изриъл като нож. Ако тези невежи копелета изобщо знаеха…

— Всеки загрижен родител е добре дошъл да разгледа снимките — каза той. — Ако направите това с чиста съвест, ще ми поискате копия, понеже аз правя красиви снимки.

— Недей да се тревожиш за съвестта на другите — подхвърли Дариън, който продължаваше да го обикаля.

Междувременно Хос се бе спрял точно зад гърба на Изриъл. Трябваше да избере върху кого от двамата да се съсредоточи — върху най-едрия или върху онзи с бухалката в ръка. Изриъл наблюдаваше Оз. Той щеше да даде знак.

— Лъжат ви и вярвате на лъжите — каза Изриъл.

— Значи Стърлинг е излъгал, че снимаш чужди дъщери? — сопна се Оз.

Всяка жена на планетата беше нечия дъщеря, но повечето мъже се сещаха за това, когато искаха, а не когато трябваше.

— Не се срамувам от снимките си — каза Изриъл. — Познавам духа в тях.

Бухалката продължаваше да почуква по брачната халка: зън-зън-зън. Звучеше едва ли не успокоително. Отчетливо и равномерно, четири пъти по-бавно от пулса на Изриъл, който отекваше в ушите му.

— Ако се опитваш да убедиш хората, че в затвора не са ти повредили мозъка — каза Оз, — не е това начинът.

— Не изпитвам нужда да убеждавам когото и да било в нещо такова. Защо да го правя?

— Защото уби човек и отиде в затвора, после се върна да ловиш омари от лодка с гребла като някакъв умопобъркан, а сега разбираме, че си правил снимки на децата ни!

— Добре си ме преценил: убиец, затворник, извратен тип. Това изчерпва ли мнението ти за мен?

Оз погледна встрани и после надолу, сякаш през тревата бе пропълзяла змия. Хос беше застанал толкова близо, че сянката му застъпваше тази на Изриъл, сякаш срещу Оз стоеше един човек. Хос беше най-голямата му грижа, и то не само заради ръста си; имаше вид на някой, на когото не му е мил животът. Изриъл чувстваше същото и то се надигаше в него като пара.

Онова, от което човек най-много се бои, няма как да не го забележи у другите.

Бухалката тупна още веднъж по дланта на Оз — зън!

— после той я стисна и я задържа с две ръце, стегнал мускулите на предмишниците си.

— Обясни ми, Пайк, защо си следил дъщеря ми?

— Не съм я следил.

Очите на Оз се разшириха.

— А, така ли? Значи полицията лъже?

— Ако са ти казали, че съм я следил, са те излъгали.

— А снимки правил ли си ѝ?

— Една — каза Изриъл. — Хубава е. Ще ти хареса.

Хос блъсна Изриъл в гърба, за да го избута напред. Не вложи голямо усилие, но Изриъл с радост забеляза, че все пак се наведе напред, за да го бутне, без да смята за нужно да държи раменете и стъпалата си на една линия за равновесие. Това беше добре.

— Ще ти хареса — повтори Изриъл, без да отмества поглед от Оз. — И на жена ти също. Снимката е чудесна. Не позволявай на Стърлинг или на някой друг да те лъже.

— Ще ми хареса, значи? — Смехът на Оз прозвуча като лай; той поглеждаше ту към Хос, ту към Дариън, който бе спрял да се движи и вече беше свил ръце в юмруци. — Нагло копеле!

— Ти видя ли я? — попита Изриъл. — Показаха ли ти я, или само ти казаха, че съм я направил?

— Затваряй си устата — каза Оз.

Ето и отговора: той не бе виждал снимката и не смяташе за нужно да я види. Бяха му казали, че убиец е снимал дъщеря му, какво повече имаше за разбиране?

— Махни тая бухалка — каза Изриъл.

— Ще ти я завра в задника, негоднико извратен!

— Първото място, където се сети да я завреш, е задникът ми, а аз съм бил извратен?!

Очите на Оз се изцъклиха от гняв.