Единствена любов

Домакинството имаше дори и до ген, както Дариъс беше научил предишната вечер, когато беше дошъл да се срещне с това скромно, но почтено семейство. Не се беше запознал обаче с жената в дома. Тя не беше в състояние да приема посетители и той беше разговарял с мъжа под навеса пред къщата. Когато двамата с Тормент дръпнаха юздите, конете спряха, но отказаха да стоят кротко. Огромните жребци бяха отгледани, за да участват в битки, а не за кротка езда и когато Дариъс скочи от своето седло, помощникът му едва успя да подчини животното, благодарение на силните си ръце. През целия път Дариъс беше обмислял решението си, но сега, когато бяха пристигнали, знаеше, че мястото на бебето е тук.

Приближи вратата със скъпоценния товар в ръцете си. Отвори им господарят на дома. Очите на вампира блестяха на лунната светлина, но не от радост. Това добродетелно семейство беше преживяло много сходна загуба... и именно така Дариъс ги беше открил.

Вампирите поддържаха контакти помежду си също както хората, споделяха истории и изказваха съболезнования. Дариъс се поклони на мъжа въпреки по-високото си положение в обществото.

— Приветствам ви в тази студена нощ.

— И аз ви приветствам, сър — мъжът се поклони много ниско и когато се изправи, добродушният му поглед се насочи към малкото вързопче.

— Вече почувствах топлина.

—Да, наистина — Дариъс разгърна леко одеялцето и отново обходи с поглед малкото личице. Тези очи, тези запленяващи оловносиви очи се взряха в него.

— Бихте ли искали... първо да я огледате? — гласът му пресекна, защото не искаше никой да съди детето. Нито сега, нито когато и да било... Беше направил всичко по силите си, за да не позволи това да се случи. Разбира се, не беше споделил с вампира при какви обстоятелства е било заченато. Как би могъл да го стори? И тъй като нямаше очевидни белези, издаващи другата същност на момиченцето, никой никога нямаше да научи за това.

— Няма нужда да го правя

— мъжът поклати глава. — Тя е благодат, която ще запълни празните ръце на моята шелан. Казахте, че е здрава, това е единственото, което има значение.

Дариъс въздъхна с облекчение — дори не беше разбрал, че е затаил дъх — и отново погледна към новороденото.