Гай-джин

— Такива мъже ще са полезни, ако съществуват. — Гласът му беше остър и категоричен. — Кацумата, напиши незабавно едно писмо до Бакуфу, като ги информираш, че двама гоши, наречени… — Той се замисли за момент, без да обръща внимание на шумоленето в стаята, — впиши каквито имена искаш… се отделиха от колоната и убиха някакъв гай-джин заради неговото предизвикателно и нагло отношение; гай-джин бяха с пистолети, насочени заплашително към моя паланкин. Тези двама мъже, раздразнени като всичките ми хора, се спасиха, преди да успея да ги заловя и завържа. — Той отново погледна младежите. — Колкото до вас, вместо присъда, двамата ще идете на първата си нощна стража.

Кацумата бързо каза:

— Господарю, ще разрешите ли да ви предложа да добавите в писмото, че са прокудени, обявени за ронини, възнагражденията им са спрени, а за главите им е обявена награда.

— Две коку. Изпрати го в техните села, когато се върнем. — Санджиро извърна очи към Шорин и Ори и им махна да изчезват. Младежите се поклониха ниско и си тръгнаха. Беше му приятно да види потта по гърба на кимоната им, макар следобедът да не беше горещ.

— Кацумата, за Йокохама — започна той меко, когато отново останаха сами. — Изпрати някои от нашите най-добри шпиони да видят какво става там. Заповядай им да се върнат, преди да падне нощта, и нареди всички самураи да бъдат в бойна готовност.

— Слушам, господарю. — Кацумата не си позволи да се подсмихне.

Когато младежите напуснаха Санджиро и минаха през кордоните на охраната, Кацумата ги настигна.

— Последвайте ме. — Поведе ги през криволичещите градини към странична врата, оставена, както обикновено, без охрана.

— Идете веднага в Канагава, в кръчмата на Среднощните цветя. Къщата е безопасна, там ще има и други приятели. Побързайте.

— Но, сенсей — отвърна Ори, — първо трябва да си приберем другите мечове, оръжието и парите, и…

— Тихо! — Кацумата ядосано бръкна в ръкава на кимоното си и им даде малка кесия с няколко монети в нея. — Вземете това и го върнете удвоено като наказание за нахалството си. По залез-слънце ще наредя на неколцина да тръгнат след вас със заповедта да ви убият, ако ви хванат на една ри оттук. — Ри беше мярка за дължина, около левга или около три мили.

— Да, сенсей, извинете, че бях толкова груб.

— Извинението ти не се приема. И двамата сте глупаци. Трябваше да убиете и останалите варвари, не само един — и най-вече момичето; това щеше да накара гай-джин да побеснеят от ярост! Колко пъти съм ви казвал? Те не са цивилизовани като нас и гледат на света, религията и жените различно! Вие сте глупави. Вие сте тъпаци! Започнахте добра атака, после се отказахте да настъпите безмилостно, без да мислите за собствения си живот. Поколебахте се! И загубихте! Тъпаци! — повтори Кацумата. — Забравихте всичко, на което ви научих. — Разярен, той жестоко удари с опакото на ръката си Шорин в лицето.

Шорин веднага се поклони, измърмори жалко извинение, че е станал причина сенсея да загуби уа, да загуби вътрешната си хармония, като си държеше главата наведена и отчаяно се опитваше да надвие болката. Ори стоеше изпънат като струна в очакване на следващия удар. От удара му остана пареща синина. И той тутакси се извини с хленчене, и изплашен продължи да държи наведена пулсиращата си глава. Веднъж един техен съученик, най-добрият от групата им, беше отговорил на Кацумата грубо по време на бойно упражнение. Без да се колебае, Кацумата прибра меча си в ножницата, нападна го с голи ръце, обезоръжи го, унизи го, счупи и двете му ръце и го прогони в селото му завинаги.

— Моля, извинете ме, сенсей — повтори Шорин, като имаше предвид този случай.

— Вървете в кръчмата на Среднощните цветя. Щом изпратя съобщение, незабавно се подчинете на всички мои изисквания, втора възможност няма да имате. Разбрахте ли?

— Да, да, сенсей, моля, извинете ме — измърмориха те заедно, запретнаха кимоната си и побягнаха, благодарни, че са извън обсега му и по-изплашени от него, отколкото от Санджиро. Кацумата им беше главен учител от години и в бойното изкуство, и тайно — в други изкуства: стратегия, минало, настояще и бъдеще, защо Бакуфу не бяха изпълнили дълга си, а хората от рода Торанага — своя, защо трябва да има промяна и как да я постигнат. Кацумата беше един от малкото законспирирани шиши хатамото

 — уважаван васал с постоянен достъп до своя господар, старши самурай с персонална годишна заплата от хиляда коку.

— Ийе, да бъдеш толкова богат — бе прошепнал Шорин на Ори, когато за първи път разбраха това.

— Парите са нищо, нищо. Сенсей казва, че когато човек има власт, не се нуждае от пари.

— Съгласен съм, но помисли за семейството си, за баща си и за моя, и за дядо си, те биха могли да си купят малко собствена земя и няма да им се налага да обработват чуждите ниви… нито пък ние ще работим като сега от време на време, за да припечелим допълнително.

— Прав си — съгласи се Ори.

Шорин се изсмя.