Гай-джин

— Ако някой има оплакване, аз го изслушвам; разбира се, че го изслушвам. Избраните хора получават специално образование, поне някои от тях.

— Защо не им позволим да водят нападението срещу гай-джин?

— А ако няма никаква атака? Не мога да ги предам на Бакуфу, немислимо е, или на гай-джин!

— Повечето шиши са само млади идеалисти без мозък и цел. Малцина са онези, които създават неприятности и са извън закона, и от които тази земя няма нужда. Обаче някои могат да са ценни, стига да се използват правилно — един шпионин ми каза, че по-големият, Шорин, е бил в групата, която е нападнала и убила Главния министър И.

— Со ка!

Това се бе случило преди четири години. Въпреки всички съвети И, който беше виновник за интригите около издигането на момчето Нобусада за шогун, на всичко отгоре бе предложил крайно неподходящия брак между момчето и дванайсетгодишната природена сестра на Императора, и най-лошото от всичко — бе преговарял и подписал омразните споразумения. Неговата смърт не породи съжаление, особено у Санджиро.

— Изпрати да ги повикат.

Сега в приемната прислужничка сервираше чай на Санджиро. Кацумата седеше до него, наоколо чакаха десет от личните му телохранители. Всички бяха въоръжени, с изключение на двамата коленичили младежи, макар че мечовете им лежаха на татамите и лесно можеха да ги достигнат. Нервите им бяха опънати, но те не показваха нищо. Прислужничката се поклони и излезе, потискайки страха си. Санджиро не забеляза кога го бе сторила. Вдигна изящна малка порцеланова купичка от подноса и сръбна от чая. Вкусът на чая му хареса и той се зарадва, че управлява, а не го управляват, като се преструваше, че изучава купичката, възхищава й се, а всъщност вниманието му бе изцяло насочено към младежите. Те чакаха невъзмутимо, защото знаеха, че времето им е дошло.

Санджиро не знаеше нищо за тях, с изключение на онова, което му бе казал Кацумата: и двамата бяха гоши, пехотинци като бащите си. Всеки имаше възнаграждение от една коку годишно — мярка за сух ориз, около пет бушела; това се смяташе достатъчно да изхрани едно семейство за една година. И двамата бяха от селата близо до Кагошима. Единият беше на деветнайсет, другият — ранен и с превързана ръка — на седемнайсет. Младежите бяха ходили в подбрано самурайско училище за надарени в Кагошима, което той бе открил преди двайсет години. Тези училища даваха извънредно обучение, включващо и уроци от внимателно подбрани холандски ръководства. И двамата бяха добри ученици, и двамата не бяха женени, и двамата прекарваха свободното си време в усъвършенстване на фехтовката си и в обучение. И двамата бяха подходящи за повишение. По-големият се казваше Шорин Анато, а по-младият — Ори Риола.

Тишината стана още по-потискаща.

Санджиро рязко заговори на Кацумата, сякаш двамата младежи не съществуваха:

— Ако някой от моите хора, колкото и да е достоен, колкото и да е предизвикан, каквато и да е причината, извърши насилствено деяние, за което аз не съм го упълномощил, и не успее да избяга, ще се наложи сурово да се разправя с него.

— Да, господарю.

Той видя как проблеснаха очите на съветника му.

— Глупаво е да бъдат непокорни. Щом такива мъже искат да останат живи, единственото им спасение е да избягат и да станат ронини дори и да се наложи да загубят възнаграждението си. Жалко за живота им, ако се случи да са достойни. — После вдигна очи към младежите и ги огледа внимателно. За своя изненада не прочете нищо по лицата им, само същата тържествена невъзмутимост. Санджиро застана нащрек.

— Съвсем си прав, господарю, както винаги — добави Кацумата. — Възможно е такива мъже, ако наистина са хора на честта и като знаят, че са нарушили твоето спокойствие, и като знаят, че нямаш друг избор, освен да ги накажеш сурово, възможно е тези специални мъже, дори и като ронини, пак да охраняват твоите интереси. Може би дори твоите бъдещи интереси.

— Такива мъже не съществуват — отсече Санджиро, тайно доволен, че съветникът му се съгласи с него. После обърна безмилостните си очи към младежите.

И двамата се опитаха да издържат на погледа му, но се затрудниха. Сведоха очи. Шорин, по-големият, измърмори:

— Има, има такива мъже, господарю.

Настъпи още по-сурова тишина, докато Санджиро изчакваше и другият младеж да разкрие намеренията си. Тогава по-младият Ори кимна неуловимо с наведената си глава, постави дланите си върху татамите и се поклони още по-ниско.

— Да, господарю, съгласен съм.

Като начало Санджиро остана доволен; без никакви разходи той се сдоби с тяхната вярност и с двама шпиони в движението, за които щеше да отговаря Кацумата.