Гай-джин

Сред одобрителни възгласи и насърчения Сър Уилям размени няколко думи с останалите посланици и за тяхна изненада им съобщи, че срещата с Йоши ще се проведе — те двамата със Сьоратар щели да се отправят към Йоши, но биха ли имали нещо против колегите му да вечерят при него тази вечер, за да се посъвещават насаме.

На главната улица британският посланик избърса потта от челото си и удовлетворен се запъти към вкъщи.

— Я виж! — провикна се някой зад гърба му.

Той се извърна и заедно с хората, излизащи от клуба, се загледа със завист и възхищение.

На мястото на опустошеното село гъмжеше от трудолюбиви мъже, жени и деца, които с мравешко усърдие работеха и разчистваха, за да възстановят унищоженото.

„Жалко, че нашите хора съвсем не са толкова чевръсти“ — помисли с благоговение Сър Уилям.

Отвъд рова през поправения мост — Моста към рая — кипеше още по-усилен труд. Вече бе издигната временна порта.

Оттук разчиташе обикнатите незабравими китайски йероглифи, написани на нея. Отдолу бе надраскан и английският превод: „Не потискай страстта си, за нея нещо направи.“

Същия следобед при благоприятно море и облачно небе катерът на Струанови зави към кея на Йокохама на връщане от срещата с Йоши в Канагава. Вимпелът на Сър Уилям красеше главната му мачта. Сър Уилям, Сьоратар и Тайърър дремеха в кабината — всъщност Тайърър спеше като пребит. Боцманът наду сирената, за да накара катерите, скупчени около дока, да дадат път, но в отговор се чуха само яростни крясъци: „Що не си чакаш реда бе“, съпроводени от най-разнородни псувни. Сър Уилям отвори очи и извика на боцмана:

— Свали ни на кея на Брокови. — Боцманът предположи, че това никак няма да се хареса на господин Макструан, но Сър Уилям изрева: — Прави каквото ти се казва!

Сьоратар се протегна и сподави една прозявка.

— Великолепен обяд, прекрасна риба, Уилям — и без да се усети, добави на френски: — бих я предпочел с чесново масло и сос с магданоз. Както и да е, твоят главен готвач е англичанин, какво да го правиш.

— Китаец е — отговори Сър Уилям добродушно. Срещата бе протекла точно както той я бе предвидил. Тя просто не се състоя. Бяха пристигнали навреме, изчакаха половин час, след което повикаха местния управител. Тайърър му обясни, че не разбират къде е.

— Да не би да е болен?

— Ах, толкова съжалявам, не зная, господарят…

— Моят господар казва: „Осведоми се за здравето на господаря Йоши, кажи, че сме тук по негова молба.“ Щом той оздравял, моля, нека посочи друг ден. — Тайърър умишлено бе пропуснал всички истински задевки на европейските посланици.

Управителят пламна, поклони се като на по-висшестоящи, отново се извини и бързо се оттегли, възмутен, че гай-джин все още не са си заминали. Естествено, всички цивилизовани хора оттук до Йедо бяха видели огнените пламъци и бяха предположили, че гай-джин, поне тези, които бяха останали живи, ближат изгарянията си и се товарят на корабите си, за да отплават вкупом.

След като управителят и свитата му си отидоха. Сър Уилям бе предложил да се наобядват спокойно и бе завел Сьоратар в богатата изба на Английската легация.

— Заслужава си да го отбележим, Анри. Какво ще си избереш за пиене? Голям късмет извадихме миналата нощ, като изключим горкичкия Андре.

— Да, жалко. Такава е била волята Божия. — Сьоратар се мръщеше, докато разглеждаше етикетите. — Ах, „Монтраше“ от 1851! Две бутилки?

— Най-малко две. И Джордж ще обядва с нас. Предлагам ти да опиташ и „Марго“ — препоръчвам ти от 1848, „Шато Пишон-Лонгвий“… И „Шато д’Икем“ с пудинга.

— Прекрасно! Язък, че няма сирене. Йоши нали няма да изникне изневиделица?

— И да дойде, няма да го приемем.

— В клуба спомена, че ни каниш на вечеря. Искаш да обсъдиш нещо важно с останалите ли?

— Да. — Избата бе прохладна и приятна. Няколко чаши стояха наредени върху един бюфет до рафтовете. Сър Уилям избра бутилка шампанско и се зае да я отваря. — Да се престорим, че пожарът не е катастрофа за нас, и да предприемем нападение срещу Санджиро и столицата му Кагошима.

— Сега ли? — Сьоратар се смая. — Не е ли опасно да изпратим флота, след като в момента сме толкова уязвими. — Искаш да ги примамим ли?

— Да, точно това целя. Предлагам да изпратим само британските военни кораби, а вашият флагман, както и руският да останат тук заедно с въоръжените търговски флотилии. Ще отменим изпращането на армейски поделения за предвидения десант. Ще заминат само матроси. Просто ще ги обстрелваме от морето. — Тапата изскочи с пукот. — Това много ще улесни задачата на Кетърър. На него никак не му харесва да ръководи морски десант.

Двамата мъже се чукнаха. Сьоратар обмисляше предложението от всички страни, за да установи къде се крие уловката и къде противникът му е заложил мини, които да подронят френските интереси. Не откри нищо такова. Напротив. Така само се улесняваше неговият дългосрочен план да спечели благоволението на Йоши и да го накара да осъзнае, че варвари са британците, а не французите и че Франция, която той представляваше, е далеч по-търпелива и далновидна.