„В името на Бога продължавам да вярвам, че съм била омъжена, макар по своя воля да се отказвам от всякакви публични и законни претенции, както вече посочих. Не бих взела другиго… не искам да ви нараня, нито да ви обидя, но да се омъжа отново… не. Възнамерявам колкото се може по-скоро да се установя в Лондон, тъй като се чувствам повече англичанка, отколкото французойка — майчиният ми език е по-скоро английският, отколкото френският, тъй като леля ми бе моята истинска майка.
Никога повече няма да се възползвам от титлата «госпожа», както вече ви обещах, но не съм в състояние да попреча на хората тук да се обръщат към мен по този начин. Сър Уилям отказва да приеме да се подписвам Анжелик или Анжелик Ришо, и настоява подписът ми да гласи: «Госпожа Анжелик Струан, по баща Ришо», и горепосоченото да бъде задължително, тъй като според него и според неговото тълкуване на английските закони понастоящем това е законното ми име.“
— Наистина ли го е казал? — остро попита Горнт.
— Не, но господин Скай твърди, че ако го помолим, той ще се съгласи.
— Ах. — Горнт кимна замислено, отпи малко вино и продължи да чете по-бавно и по-внимателно.
„Ако нещо от горепосоченото не ви задоволява, моля, напишете по-нататъшните си изисквания и ги предайте на господин Горнт, който твърди, че отново ще се срещне с вас. След което незабавно ще се завърне тук и аз ще подпиша новите условия. Най-искрено ви го препоръчвам — той бе много добър приятел на вашия син и се държа изключително мило с мен — именно той ме посъветва да приема любезните ви условия, тъй като господин Скай бе против. Искрено ваша…
Горнт се облегна, въздъхна и я загледа с благоговение.
— Това е прекрасно. Прекрасно! Ти приемаш абсолютно всичко, но продължаваш да държиш дамоклевия меч над главата й.
Ветрилото замря.
— Какво имаш предвид?
— Възнамеряваш да се настаниш в Лондон и следователно да се намираш под закрилата на британските закони — скрита, но очевидна заплаха за нея. Нито веднъж не използваш думата „съпруг“, но и тази заплаха присъства. Избутваш ме направо в средата на сцената като приятел и на двете страни и ме поставяш в идеална позиция за водене на преговори. И колкото и да е непочтена Тес, какъвто и документ да те принуди да подпишеш, ти ще проливаш сълзи и ще въздишаш: „Действам под принуда“, и ще спечелиш. Изумително!
— Значи да помоля Сър Уилям да завери подписа ми?
— Да — потвърди Горнт, омаян от нея — толкова умна, толкова безстрашна и толкова опасна. Навярно прекалено опасна. — Шах и мат за Тес.
— Какво искаш да кажеш?
— Тес може да бъде спокойна в един-единствен случай: ако се омъжиш отново. А ти точно това отказваш да направиш. — Макар ветрилото да замря, очите й го наблюдаваха иззад него. После Анжелик отново почна да си вее, а той й върна писмото, докато си мислеше: „Дяволски умно за теб, но не и за мен.“ — Скай ти е дал блестящ съвет.
— Никой, освен теб не ми е давал съвети. Ти спомена нещо, което ме доведе до това решение.
Сърцето му се сви.
— Нима никой не е виждал писмото ти?
— Не. И никой няма да го види. То ще си остане наша тайна.
Той чу „наша“ и се запита какво означава това. Почувства се обезверен, но успя да го прикрие; стана и разръчка огъня с ръжена, за да спечели време и да помисли. Във въздуха все още се носеше силна миризма на пушек и изгоряло, но Горнт не забелязваше нищо — единствено нея.