Читаем Гай-джин полностью

— В Йедо. Ваша голяма къща в Йедо, когато първо срещнал.

— О, Господи! — Спомените връхлетяха Филип — якият самурай, който настояваше да претърси Легацията, а те стояха вътре, заобиколени и притиснати отвсякъде. Тогава Хирага се бе спасил, защото го бяха изнесли на носилка, бинтован като болен от морбили.

— Сега пък какво има? — запита Джейми. Тайърър му обясни. Иззад рамото на Филип Макфей забеляза, че самураят се е втренчил в тях. Стресна се: — Много е любопитен.

— Сега и аз го разпознах — рече Тайърър. — Най-добре… виж, ето го! — Катерът изскочи с пухтене от тъмнината, светлините на мачтата му мъждукаха неясно. Боцманът им махна и те му отвърнаха. Вълните от бързия му ход се удариха в подпорите и ги изпръскаха.

— Бързо се качвайте — развълнувано нареди Джейми. Филип го бе убедил, че Хирага не е убиец, а борец за свобода, а и той самият вече бе разбрал колко е полезен. Напълно бе се уверил, че един шиши и приятел, който говори английски, ще е изключително ценен за в бъдеще, особено ако точно той го е напътствал и му е помогнал. Макфей бе подготвил преписка със сведения и документи до хора, с които японецът да се срещне в Англия и Шотландия, списък къде да отиде, какво да разгледа. Щеше да му ги обясни, преди корабът да отплава.

„Филип е гений“ — ухили се Джейми. Погледна го и затаи дъх. Японският военачалник крачеше към тях.

Изпята им бе песента.

И Хирага бе разбрал същото. Посегна към мечовете си, увити в кимоната.

— Акимото, ще го убием.

— Чакай! Вземи! — Тайърър бързо подаде на Хирага голям плик с препоръчителни писма до баща си и чичо си, до един адвокат и до декана на университета. — Щях да ти обясня всичко на катера, но няма време.

Джейми, разчитам на теб. — За последен път се взря дълбоко в очите на Хирага и му протегна ръка. — Благодаря. Ще ти бъда приятел до края на живота си. Върни се жив и здрав. — Усети яко ръкостискане, видя мимолетната усмивка на японеца, обърка се и плувнал в студена пот, се отправи към врага.

Военачалникът не бе стигнал средата на пристана, а Тайърър вече здраво стоеше върху дъските и се кланяше най-официално. Оня изсумтя, подвоуми се с ръка върху дългия си меч, но отвърна на поклона. Опита се да подмине, ала Тайърър отново се поклони и на своя възможно най-добър японски заяви умишлено бавно и тромаво:

— Ах, господин офицер, искам кажа колко мъже самураи добре се справят с огън. Помниш от Йедо, нали? Моля извиниш от име на мой господар, водач на гай-джин в Нипон, приеми големи благодаря, че помогнал спаси всички къщи наши.

— Махни се от пътя ми! — разсърди се военачалникът. Дъхът му вонеше на дайкон — хрян. — Махай се!

Но Тайърър се престори, че не го разбира, и разпери ръце уж несъзнателно, като внимаваше да не го докосне. Джейми и останалите бяха зад гърба му и Филип не можеше да прецени с колко време разполага. А и офицерът изръмжа:

— Бака.

Лицето му се изкриви от гняв и англичанинът се приготви за удара, който щеше да последва. В същата секунда чу как Джейми изкрещя: „Потегляй, за Бога!“, японецът го блъсна грубо настрана и хукна към катера.

Тайърър задъхан се изправи и плувнал в пот от облекчение, видя как корабчето възви с пълна скорост. Тримата пътници в каютата залитнаха. Светлините в каютата изгаснаха още преди самураят да дотича до края на пристана. Крясъците му да се върнат заглъхнаха сред шума на мотора.

Филип забърза с всички сили. Вдигна шапка пред самураите около огъня, които го поздравиха нехайно, й потъна в тълпата.

Щом се отдалечи, англичанинът взе да подтичва и си пое дъх едва когато се озова в Легацията.

— Боже мой, Филип — ококори се Бертрам. — Какво ти се е случило, горкото ми момче?

— О, я си еби майката — изпсува Филип; още не беше се съвзел след смъртната опасност.

— И защо да го прави? — запита Сър Уилям от прага на кабинета си с изопнато лице и с дрезгав глас.

— О, извинете, сър, просто… една закачка.

В отговор се чу раздразнено сумтене.

— Филип, ти си започнал да се побъркваш! Къде, по дяволите, си ходил? На бюрото ти чака нота от Бакуфу със забележка, че е спешна; трябва да препишеш писмото ми до Сър Пърси, което тази вечер ще изпратиш с „Красавицата от Атланта“, и четири застрахователни иска за подпечатване. Подписах ги и съм сложил резолюция. Като свършиш, ела при мен.

Сър Уилям се върна в кабинета си, затвори вратата и се облегна на нея. Неумолимо прикова поглед в папката на Андре и отново го налегна тъга.

След като Анжелик си отиде, посланикът седя неподвижно повече от час, опитвайки се да вземе решение. Не искаше да сгреши, защото това наистина бе въпрос на живот и на смърт. Потърси отговор в собствения си опит: в детството си в Англия, в назначението си в Париж, в Санкт Петербург, в къщата си там и в градината, където се бяха смели с Вертинска през пролетта, през лятото, през есента, през зимата, в любовта си към нея; после си спомни как се бе върнал в Англия и бе изпълнявал специални задачи по бойните полета на Крим; а също и във водовъртежа на най-затулените кътчета на съзнанието си, които го плашеха.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аквитанская львица
Аквитанская львица

Новый исторический роман Дмитрия Агалакова посвящен самой известной и блистательной королеве западноевропейского Средневековья — Алиеноре Аквитанской. Вся жизнь этой королевы — одно большое приключение. Благодаря пылкому нраву и двум замужествам она умудрилась дать наследников и французской, и английской короне. Ее сыном был легендарный король Англии Ричард Львиное Сердце, а правнуком — самый почитаемый король Франции, Людовик Святой.Роман охватывает ранний и самый яркий период жизни Алиеноры, когда она была женой короля Франции Людовика Седьмого. Именно этой супружеской паре принадлежит инициатива Второго крестового похода, в котором Алиенора принимала участие вместе с мужем. Политические авантюры, посещение крестоносцами столицы мира Константинополя, поход в Святую землю за Гробом Господним, битвы с сарацинами и самый скандальный любовный роман, взволновавший Средневековье, раскроют для читателя образ «аквитанской львицы» на фоне великих событий XII века, разворачивающихся на обширной территории от Англии до Палестины.

Дмитрий Валентинович Агалаков

Проза / Историческая проза