Гаснеща жарава

Сигурно трябва да искам той да се събере с Тамра. Така ще се спася от ужасната перспектива да съм с него. Но не бих го пожелала и на най-големия си враг, а какво остава на сестра ми. Крача с решителни стъпки към къщата на Нидия и се опитвам да се убедя, че прайдът не е фашистки режим, в който от всички се изисква пълно подчинение. Не е. Това е единственото място, където моята същност на драки може да живее свободно. Забавям ход, когато наближавам къщата, защото забелязвам самотна фигура да стои на стража точно пред портата на поселището. Малко по-близо разпознавам Гил, приятел на Касиан.

Махам му за поздрав.

— Идваш да видиш сестра си? — извиква той.

Кимам, след това се намръщвам на нелепо ухилената му физиономия.

— Поздрави я от мен.

— Добре.

Гил никога преди това не е обръщал внимание на сестра ми. Доколкото знам, той дори не е говорил досега с нея. Един от многото, които гледаха през Тамра, без да я виждат. А сега иска да й предам поздрави?

Обзема ме отвращение. Точно както беше и с мен, никого наистина не го беше грижа за Тамра. Не ги интересуваше, че е живо същество, виждаха само дарбата.

Почуквам и Нидия ми отваря. Махва ми да вляза в къщата й, която винаги мирише на билки и прясно опечен хляб. Толкова пъти съм намирала убежище тук. Особено след като татко умря. А сега е убежище и за Тамра.

Пристъпвам в гостоприемната й топлина. И застивам. Не съм единствената гостенка тази сутрин.

Сестра ми се е отпуснала на дивана, завита с одеяло. В ръцете си държи димяща чаша. Вече не прилича на моя близначка. Косата й вече не е червена, а бяла като лед и се спуска по раменете й. Все още успява да си направи идеална прическа, което аз никога не успях да постигна. Чудя се дали Нидия няма преса за коса. Невероятно как новият цвят на косата й е променил напълно външността й. Дори лицето й изглежда различно, няма почти нищо общо с моето. Особено тези ледени сиви очи.

Погледът ми се плъзва към посетителя, който е близо до нея, седнал удобно на табуретка до дивана. Касиан се усмихва на сестра ми спокойно и открито. Такава усмивка съм виждала на лицето му, когато бяхме безгрижни деца.

По гръбнака ми преминава ледена тръпка, влиза в косата ми и изскача през темето ми. Прегръщам се с ръце, сякаш ми е студено, но не търся да се сгрея, а нещо друго, нещо по-голямо.

Взирам се в сестра си, която е грейнала цялата пред Касиан, и в стомаха ми се появява тежест. В този миг се чувствам по-сама откогато и да било. Никога Уил не ми е липсвал толкова. Той разбира самотата. Знае какво е да си изолиран в света, в който живееш, да си чужд сред свои. Уил разбира. Разбира и мен.

6

Гласът на Нидия оповестява пристигането ми.

— Толкова мило от твоя страна да дойдеш на гости, Ясинда. Искаш ли горещ шоколад?

Кимвам и скоро се озовавам на стол с чаша в ръце. Тамра все се усмихва, но грейналото й лице започва да става сериозно, когато се обръща към мен и чака да проговоря. В тези непознати за мен очи наднича същата предпазливост, каквато има и у мен. Не знаем какво да си кажем и как да се държим една с друга. Вече не се познаваме. Само предполагам как се чувства тя, след като дарбата й внезапно се появи. Но нямам никаква представа.

— Радвам се да видя, че вече не си на легло — казвам аз най-накрая и след това лъжа: — Изглеждаш добре.

— Чувствам се по-добре — проговаря Тамра с глас, който звучи приятелски, но отчужден. Искам да скъся разстоянието. Да седна до нея и да й припомня какво значехме една за друга. — Нидия се грижи отлично за мен.

— Знаехме, че ще е така — обажда се Касиан и на мен ми се иска да го ударя. Ние?

Преглъщам унищожителната забележка, че ние също сме се погрижили добре за нея. Мама и аз. Винаги сме се грижили една за друга… само дето прайдът вече не ни позволява да го правим. Не бях сигурна чие влияние смятат за по-лошо — моето или на мама. Взирам се в бледата като лунна светлина версия на сестра си и се чудя дали тя изобщо иска да е с нас. Дали й липсваме? Или иска да остане тук?

— И ти изглеждаш добре, Ясинда — добавя Тамра. Знам, че лъже. Никога не е одобрявала гардероба ми, който се състои предимно от тениски и джинси. Както и всичко останало у мен… Погледнах набързо, докато си миех зъбите тази сутрин. Сенките под очите ми приличат на синини, а устните ми са бледи, направо безцветни. Странно, че тук изглеждам по-зле от всякога, точно в хладната планина, която винаги ме зарежда с толкова много енергия, сред мъглите и върховете, които смятам, че държат моята същност на драки жива.

— Благодаря — отвръщам.

— Утре започвам обучение — Тамра се изправя малко повече сред възглавниците, които я обгръщат на дивана. — С Нидия и Кийн. — Кимам. Кийн е специалистът на прайда по летене. Никой драки не политаше към небето, преди да тренира с него, вързан с въжета.