Госпожа Мафия

Сам присви очи. Сигурна беше, че Уоруик отлично разбира какво е искала да каже. Ако целта му бе да каже нещо смешно, не се справяше добре.

— Говоря за дела на Тери във фирмата.

— Петнайсетте му процента струват пет хиляди. В най-добрия случай.

Той засмука шумно от единия край на счупената щипка.

— Пет хиляди? С колко момичета работите?

Лок размаха щипката като диригентска палка.

— Това, че са в списъка, не означава, че работят, Саманта. А петнайсет процента не е много.

Едрогърдата блондинка отново се приближи до масата и се наведе към Сам:

— Съжалявам, госпожо, тук не се пуши.

Сам се усмихна, смукна за последно от цигарата си и я изгаси в непипнатата риба. Сервитьорката се наведе, за да вземе чинията, като по този начин даде възможност на Лок да надникне още по-дълбоко в деколтето й. Забеляза го, че я гледа, и той се усмихна безсрамно, изтри мазната си брадичка с ръка.

Сам го погледна презрително.

— Знаеш ли, Уоруик, мисля си, че единствената цел на тази агенция е да осигурява забавления с деветнайсетгодишни блондинки за теб и Тери.

Очите на Лок станаха сериозни.

— Това е грубо, Сам. Грубо и несправедливо.

Сам не отговори. Допи виното си и стана.

— Благодаря за вечерята, Уоруик. Ако пет хиляди е най-добрата цена, приемам. Прати ми чек.

Лок се направи на обиден, но ролята не му се удаваше добре:

— Сам, хайде. Остани за десерта. Поне едно кафе.

Той размаха щипката над масата.

— Нямам апетит — отвърна тя, запали нова цигара и се насочи към изхода.

Сам спря на една бензиностанция. Още не й беше минал ядът от снизходителното държане на Лок. Виждаше го едва за втори път и си даде сметка, че Тери може би нарочно се е старал да го държи далеч от нея. Сега съжаляваше, че го накара да й изпрати чек за пет хиляди. По-добре беше да накара Ричард Ашър да уреди нещата.

Тя напълни резервоарни даде кредитната си карта на касиера. Той я пъхна в апарата и се намръщи. Пробва втори път, след това й върна картата:

— Съжалявам. Не я приема.

Сам изръмжа. Спомни си, че една от бележките, които бе получила тази сутрин, беше от „Виза“, което означаваше, че вече е надхвърлила лимита си за тази карта. Тя подаде на касиера картата си от „Американ експрес“ и отправи мълчалива молитва към апарата да не я отхвърля. Той изплю касова бележка и Сам я подписа. Картата от „Американ експрес“ теглеше от една от сметките на Тери и тя нямаше как да разбере колко пари още й остават. Повечето от сметките, чиито баланси видя в кабинета на Ашър, бяха на червено.

Намираше се на около километър от дома си, когато чу вой на сирена зад себе си. Погледна в огледалото и забеляза сини мигащи светлини.

В патрулната кола имаше двама полицаи, не изглеждаха много по-възрастни от Джейми. Единият каза, че карала на зигзаг, другият извади апарат за измерване на алкохолно съдържание. Сам поклати глава и им каза, че не е пила.

— Дъхът ви мирише на алкохол — настоя полицаят с апарата.

— Изпила съм две чаши вино. Две чаши.

— Значи сте пили.

— Няма да духам в това. Изпила съм две чашки вино. И не карам на зигзаг. Много добре го знаете.

Полицаят прибра апарата.

— Щом като отказвате, ще се наложи да дойдете в участъка, госпожо Грийн.

— Знаете името ми, а?

Полицаят се стъписа и тя веднага разбра каква е работата.

— Значи не е случайна проверка, така ли? — Тя вдигна ръце. — Добре, ще духна в малкото ви апаратче, щом това ще ви достави удоволствие.

Полицаят поклати глава.

— Вече оказахте съпротива. — Кимна към колата. — Качете се отзад, моля, колегата ми ще се погрижи за автомобила ви.

— Знаех, че полицаите изглеждат по-млади за годините си, но не знаех, че са и по-глупави.

— Ако искате да ви сложим белезници, лесно ще се уреди.

Закараха Сам в участъка и я вкараха в едно помещение за разпити. Вътре имаше маса, четири стола и уредба за запис на един рафт до прозореца. Сам седна и запали. Беше изпушила цигарата до половината, когато вратата се отвори и в стаята влезе Франк Уелч.

— Трябваше да се досетя — посрещна го тя.

— Лекарят ще дойде всеки момент.

— Няма нужда да пикая в бутилка, за да разбера, че не съм пияна — тросна се тя.

— Казали сте, че сте изпили две чаши вино.

— Какво искаш, Ракел?

— Последният човек, който ме нарече Ракел, беше любимият ти съпруг. Виж какво му дойде до главата.

— Всички те наричат Ракел, само че повечето хора го правят зад гърба ти.

Уелч почервеня, отвори уста да отговори, но се спря и направи опит да се успокои. Усмихна се подкупващо:

— Да не се караме, Сам. Нека опитаме да се разберем като големи хора.

Той издърпа един стол и седна, като оправи внимателно гънките на тъмносивото си сако. Сам се вгледа в лицето му, опита да отгатне какво е намислил. Уелч приличаше на булдог — с увиснала долна челюст и тъжни сълзливи очи. Бе започнал да оплешивява, но пускаше косата си дълга и я заресваше върху голото си теме. Той облиза устни, завъртя вратовръзката между пръстите си и огледа Сам от глава до пети.

— Винаги си била твърде добра за Тери, Сам — прошепна той. — Ти си жена от класа. От висока класа. Имаш вкус, обноски. Преди да те срещне, Тери дори не знаеше с коя ръка се държи ножът и с коя вилицата.