Град на изгубени души

каменния под на библиотеката. — А за нещо съвсем друго.

Тя погледна надолу. Върху пода имаше небрежно хвърлено килимче, там, където обикновено

нямаше нищо. Освен това то не лежеше гладко разстлано, а бе метнато върху неравномерна

изпъкналост, която закриваше очертанията на Бокала, Меча и Ангела. Мерис се наведе,

улови го за крайчеца и дръпна.

Мълчаливите братя не ахнаха, разбира се — нали бяха безмълвни. Ала в главата на Мерис

избухна същинска какофония, психическият отзвук от изумлението и ужаса им. Брат Енок

направи крачка назад, а брат Закарая закри лице с дългопръстата си ръка, сякаш за да

пропъди гледката пред себе си от съсипаните си очи.

— Нямаше го тази сутрин — обясни Мерис. — Но когато се върнах следобед, то ме

очакваше.

В първия миг си бе помислила, че някаква голяма птица е проникнала в библиотеката и е

издъхнала на пода, навярно като си е счупила врата в един от високите прозорци. Но после

се бе приближила и бе осъзнала какво вижда пред себе си. Не каза нищо за раздиращия

пристъп на отчаяние, който бе преминал като стрела през тялото й, нито как бе отишла до

прозореца със залитане и бе повърнала през него в мига, в който си бе дала сметка какво е

видяла.

Чифт бели криле… всъщност, не съвсем бели, а смесица от цветове, които блещукаха и се

променяха пред погледа й — бледосребристо, прошарено с виолетово и тъмносиньо; всяко

перо — поръбено в злато. А в основата им — отблъскваща топка от прерязани кости и

сухожилия. Ангелски крила… отсечени от тялото на жив ангел. Ангелска кръв с цвят на

течно злато, бе оплискала пода.

Върху крилата имаше сгънат лист хартия, адресиран до нюйоркския Институт. След като

напръска лицето си с вода, Мерис бе вдигнала писмото и го бе прочела. Беше кратко — само

едно изречение, подписано с почерк, който й бе странно познат, тъй като в него се долавяше

ехо от курсива на Валънтайн, от заврънкулките на неговите букви, оформени от силна,

сигурна ръка. Ала името не бе това на Валънтайн. А на неговия син.

Джонатан Кристофър Моргенстърн.

Мерис подаде бележката на брат Закарая, който я пое от ръката й, отвори я и прочете, точно

както бе направила и тя, една-единствена дума на старогръцки, изписана красиво върху

листа.

Erchomai, бе всичко, което писмото казваше.

Идвам.

БЕЛЕЖКИ

Латинското заклинание, с което Магнус призовава Азазел, започващо с думите „Quod

tumeraris: per Jehovam, Gehennam” е взето от „Трагичната история на доктор Фауст” от

Кристофър Марлоу.

Откъсите от баладата, която Магнус слуша в колата, са взети с разрешение от песента „Уви,

няма с кого да си играя” на Елка Клоук.

Тениската с надпис „ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ ВЗЕХ НЯКОИ ЛОШИ РЕШЕНИЯ” е вдъхновена от

комикса на приятеля ми Джеф Жак в www.questionablecontent.net. Тениската може да бъде

закупена от www.topatoco.com. Идеята за „Magical Love Gentleman” също е негова.

Касандра Клеър

ГРАД НА ИЗГУБЕНИ ДУШИ

Редактор

Любка Йосифова

Коректор

Милена Моллова

Технически редактор

Симеон Айтов

Американска. Първо издание

Формат 60x90/16. Печ. коли 30,5

Издателство ИБИС

София, бул. „Искърско шосе” 19

Книжна борса „Болид”, ет. 4, ст. 2

e-mail: [e-mail] тел. [phone]

Предпечатна подготовка „Ибис”

Печатница „Симолини”