i ea1403da12425be3

седалка. Веднъж настанили се, Михаил продължи да кара без да обели и дума.

За момент си позволих да се почувствам виновна заради храта, които замесвах, но след

това пропъдих усещането. Твърде късно бе да се тревожа. Не изпитвах и вина заради

Ейдриън. Щеше да е добър съюзник, но едва ли можех да го помоля за помощ в

начинанието.

Отпуснах се в седалката и насочих мислите си към предстоящата ни задача. Щеше да

ни отнеме час да стигнем до летището, а оттам тримата щяхме да се отправим към

Аляска.

Глава 6

- Знаете ли от какво имаме нужда?

Седях между Еди и Лиса, докато летяхме от Сиатъл за Феърбанкс. Като най-ниска и

дребна – а и като ръководител, седях на средната седалка.

- Нов план? – попита Лиса.

- Чудо? – запита Еди.

Спрях се и ги изгледах преди да отвърна. Откога бяха станали комици?

- Не. От екипировка. Имаме нужда от добри джаджи, ако ще се заемаме с това, -

потупах копието от затворническото досие, което беше в скута ми през почти цялото

време от пътуването ни досега. Михаил ни беше оставил на малко летище, на час път от

Двореца. Бяхме хванали полет оттам за Филаделфия и оттам за Сиатъл, а сега за

Феърбанкс. Напомняше ми малко за лудото летене, което преживах от Сибир обратно за

Щатите. И тогава бях минавала през Сиатъл. Започвах да вярвам, че този град бе като

порта към мрачни места.

- Мислех, че единственото, от което имаме нужда, е съобразителността ни, - замисли се

Еди. Той можеше да бъде сериозен относно работата си като пазител през повечето

време, но можеше и да се върне към чувството си за хумор, когато се отпуснеше. Не че

беше изцяло спокоен с тази наша мисия, сега, когато знаеше повече (но не всички)

детайли. Знаех, че веднага щом се приземим отново ще стане нащрек. Той се шокира, съвсем разбираемо, когато му разкрих, че ще освобождаваме Виктор Дашков. Не бях

казала нищо на Еди за Дмитрий или Духа, само че измъкването на Виктор от затвора

щеше да изиграе голяма роля за едно добро дело. Еди ми вярваше толкова много, че

беше възприел всичко и не бе повдигал повече въпроса. Чудех се как би реагирал,

когато научи истината.

- Най-малкото ще трябва да си осигурим GPS, - рекох. – На това нещо има само

географска ширина и дължина. Никакви истински насоки.

- Не би трябвало да е трудно, - каза Лиса, премятайки гривна през ръцете си. Беше

издърпала таблата пред седалката си и бе оставила бижутата на Таша върху нея. –

Сигурна съм, че дори в Аляска има модерни технологии, - беше и във весело

настроение, дори и след като през връзката ни усещах притеснението й. Доброто

настроение на Еди леко се изпари.

- Надявам се не си мислиш за пистолети или нещо подобно.

- Не. Съвсем не. Ако това работи както искаме, никой дори няма да знае, че сме там, -

имаше вероятност за физически двубой, но се надявах да намалим сериозните

наранявания.

Лиса въздъхна и ми подаде гривната. Тревожеше се, защото голяма част от плана ми

зависеше от нейните сили – и буквално, и преносно.

- Не знам дали това ще проработи, но може би ще ти даде повече устойчивост.

Взех гривната и я преметнах през китката си. Не усетих нищо, ала всъщност рядко

ставаше нещо, когато докосвах омагьосани предмети. Бях оставила бележка на

Ейдриън, в която му казвах, че с Лиса искаме да си направим “момичешко бягство”

преди моето назначаване и нейното записване в колеж. Знаех, че ще бъде наранен.

Момичешките работи щяха да поемат доста от тежестта на това, но щеше да го нарани

фактът, че не е поканен на тази авантюристична ваканция – дори и да вярваше, че

наистина сме на такава. Може би вече ме познаваше достатъчно добре, че да види, че

повечето ми действия имат скрити мотиви. Надявах се, че ще разпространи тази

история за пред Двореца, когато се забележи, че сме изчезнали. Пак щяхме да си имаме

проблеми, но купонджийски уикенд беше по-добре от бягство от затвора. И честно

казано, как нещата можеха да станат по-зле за мен? Единственият пропуск беше, че

Ейдриън можеше да ме посещава в сънищата ми и да ме разпитва за това, което се

случва в действителност. Беше една от по-интересните – и от време на време досадна –

способност на Духа. Лиса не се беше научила да се появява в сънищата, но разбираше

основното на принципа. Между това и внушението, тя се беше опитала да омагьоса

гривната, така че да блокира Ейдриън, когато по-късно заспя.

Самолетът започна да се спуска към Феърбанкс и погледнах през прозореца към

високите борове и разпростиращата се зелена земя. От мислите на Лиса разбирах как тя

се чувстваше наполовина очакваща ледници и преспи, макар че знаеше, че тук е лято.

След Сибир се бях научила да нямам предразсъдъци към определени местности. Най-

голямата ми тревога беше слънцето. Беше ден, когато напуснахме Двореца и когато

потеглихме на запад, часовата зона се смени, което означаваше, че пак е ден. Сега, макар че бе почти 9 вечерта, небето беше синьо и озарено, благодарение на северната

географска ширина.

Беше като гигантско обезопасително одеяло. Не бях споменавала за това на Лиса или

Еди, но изглежда Дмитрий щеше да има шпиони навсякъде. В “Св. Владимир” и