Иконата

Джулиъс кимна без разбиране и кльощавата му абаносова фигура се изкатери по стълбичката до кабината. Монк бръкна в сандъка с лед, извади две кутийки бира, отвори ги и подаде една на клиента си. После седна на сандъка и погледна към възрастния англичанин под тентата.

– Не сте дошъл, за да ловите риба, нали, господин Ървин.

Тонът му не беше въпросителен. Явно беше убеден в думите си.

– Всъщност не си падам особено по риболова.

– Забелязах. И не сте господин Ървин, нали? Нещо ме гложди през цялото пътуване. Едно височайше посещение в Лангли преди много години. На самия началник на Британската разузнавателна служба.

– Имате отлична памет, господин Монк.

– Доколкото си спомням, името беше сър Найджъл. Е, добре, сър Найджъл Ървин, искате ли да прекратим това надлъгване. Какво ви води насам?

– Съжалявам, че ви излъгах. Просто исках да ви видя. И да си поговорим. Насаме. А за това едва ли има по-подходящо място от откритото море.

– Е говорим си. И за какво по-точно?

– За Русия.

– А-ха, голяма страна. Не бих казал, че ми е сред любимите. Кои ви изпрати тук?

– О, никой. Кери Джордан ми каза за вас. Обядвахме в Джорджтаун преди няколко дни. Праща ви специални поздрави.

– Много мило от негова страна. Благодарете като го видите. Но сигурно сте забелязали, че той е извън играта напоследък. Аз също, впрочем. Каквото и да ви води насам, сър, пътуването ви е било напразно.

– А, да, така каза и Кери. Не се опитвай, рече ми. Но аз все пак дойдох. Бил съм доста път до тук. Имате ли нещо против да изложа предложението си?

– Денят е прекрасен и слънчев. Платили сте си за още два часа. Говорете, ако искате, но отсега ви казвам, че отговорът е „не“.

– Чували ли сте за Игор Комаров?

– Да, и тук получаваме вестници. С няколко дни закъснение, но все пак ги получаваме. И радио слушаме. Лично аз нямам сателитна антена, така че не гледам телевизия, но да, чувал съм за него. Бъдещият президент, нали така?

– Така казват. Какво знаете за него?

– Лидер на десницата. Националист, залага на патриотизма. Такива работи. Радва се на доста привърженици.

– Колко крайно десен смятате, че е?

Монк сви рамене.

– Не знам. Много, предполагам. Горе-долу колкото някои ултраконсервативни сенатори от Юга у нас.

– Боя се, че доста повече. Едва ли можем да го класираме. Просто няма толкова крайна десница.

– Вижте, сър Найджъл, това наистина е трагично, но в момента основната ми грижа е дали ще имам клиенти утре и дали отвъд Нортуест Пойнт ще има риба. Политиката на лошия господин Комаров не ме засяга.

– Опасявам се, че ще ви засегне. Един ден. Аз.., ние.., неколцина приятели смятаме, че той трябва да бъде спрян. Нуждаем се от човек, който да отиде в Русия. Кери каза, че сте бил добър.., навремето. Най-добрият.

– Да, но това беше навремето. – Монк замълча и впери поглед в сър Найджъл. – Искате да кажете, че това дори не е официално? Не става дума за правителствена задача – нито на вашето, нито на моето правителство.

– Именно. И двете считат, че нищо не може да се предприеме. Официално.

– А! И си мислите, че ще си вдигна шапката, ще прекося половината свят и ще отида в Русия да правя мръсно на оня психар заради група донкихотовци, които дори нямат правителствена подкрепа.

Той стана, смачка празната кутия от бира в юмрука си и я метна в кошчето.

– Съжалявам, сър Найджъл, но наистина сте се охарчили да дойдете дотук напразно. Да се връщаме в пристанището. Разходката е за сметка на заведението.

Той се качи в кабината, пое руля и зави към пролома. Десет минути след като влязоха в лагуната, „Фокси лейди“ вече беше закотвена на пристана.

– Грешите за разходката – каза англичанинът. – Ангажирах ви с користна цел, но вие си свършихте работата съвсем добросъвестно. Колко ви дължа?

– Триста и петдесет долара.

– С малък бакшиш за младия ви приятел. — Ървин отброи четири стодоларови банкноти. – Между другото, имате ли клиент за следобеда?

– Не, нямам.

– Значи се прибирате?

– Да.

– Аз също. Боя се, че на моята възраст и при тази жега просто се налага да подремна малко след обяд. Но докато вие седите на сянка и чакате да отмине горещината, бихте ли направили нещо?

– Стига да не ме карате пак да ловя риба – предупреди Монк.

– О, не, за Бога – Англичанинът бръкна в чантата и извади кафяв плик. – Вътре ще намерите един документ. Истински е. Просто ви моля да го прочетете. Никой друг не трябва да го вижда, така че не го изпускайте от очи. По-секретен е от всичко, което Лисандър, Орион, Делфи и Пегас някога са ви предоставяли.

Думите му подействаха на Джейсън Монк като шамар. Бившият началник тръгна към шосето да намери джипката, която беше взел под наем, а Монк остана на пристана със зяпнала уста. Накрая поклати глава, пъхна плика под ризата си и влезе в „Тики Хът“ да хапне един хамбургер.

От северната страна на шестте острова, които обуваха архипелага Теркс-и-Кайкос, рифът е близо до брега и лодките лесно излизат в открито море. На юг скалите са на километри от сушата и пред тях на близо два квадратни километра се простира огромен плитък залив, наречен Плитчината Кайкос.