Иконата

Стаята в хотел „Спартак“ беше резервирана за някой си Кузичкин и човек с такова име наистина се регистрира в хотела. Веднага след това обаче излезе, подавайки ключа от стаята си на Джейсън Монк. Чеченците се пръснаха из фоайето, завардиха стълбището и асансьора и осигуриха на американеца безопасен достъп до стаята. Това беше възможно най-сигурният начин човек да поговори двайсетина минути по телефон, който дори и засечен, можеше да отведе преследвачите само до някаква стая в неконтролиран от чеченците хотел далеч от центъра на града.

– Генерал Петровски?

– Пак ли ти?

– Май поразбутахте гнездото на осите.

– Не знам откъде получаваш информацията си, американецо, но явно имаш добри източници.

– Благодаря. Но Комаров и Гришин няма да стоят със скръстени ръце.

– А Долгоруки?

– Той е бита карта. Основната опасност идва от Гришин и Черната му гвардия.

– Ти ли пусна слуха, че информацията е изтекла от висш офицер от Черната гвардия?

– Едни приятели.

– Хитро, но доста опасно.

– Слабото място на Гришин е в документите, които иззехте. Мисля, че те ще докажат, че мафията е финансирала Комаров от самото начало.

– В момента ги обработват.

– Вас също, генерале.

– Какво имаш предвид?

– Съпругата ви и Татяна още ли са в Москва?

– Да.

– Бих ви препоръчал да ги изведете от града. Веднага. Още тази вечер. Пратете ги далече, на сигурно място. Вие също се покрийте. Идете в поделението на СОБР. Моля ви.

Последва кратко мълчание.

– Какво знаеш, американецо?

– Моля ви генерале. Махнете се оттам. Докато още можете.

Той затвори слушалката, изчака малко и набра друг номер. Телефонът иззвъня в кабинета на Леонид Бернщайн в централата на Московската федерална банка. Беше късно и на обаждането му отговори само телефонен секретар. Без домашния телефон на банкера, Монк можеше само да се надява, че Бернщайн ще прослуша съобщенията си в следващите няколко часа.

– Господин Бернщайн – каза той на машината, – обажда се човекът, който ви припомни за Бабий яр. Моля ви, не се връщайте в кабинета си, каквато и работа да имате. Сигурен съм, че Комаров и Гришин вече знаят кой стои зад забраната да се излъчват телевизионните им репортажи. Семейството ви вече е извън страната. Отидете при тях, докато се успокоят нещата.

Той отново затвори телефона. На един пулт в строго охранявания дом на банкера замига червена лампичка. Леонид Бернщайн натисна копчето и спокойно изслуша съобщението.

Третото обаждане иззвъня в резиденцията на патриарха.

– Да.

– Ваше светейшество?

-Да.

– Познахте ли ме?

– Разбира се.

– Трябва да отидете в манастира в Загорск. Затворете се вътре и не мърдайте оттам.

– Защо?

– Боя се за вас. Снощната случка показа, че играта загрубява.

– Имам служба утре в Данииловския манастир.

– Митрополитът ще я изпълни вместо вас.

– Ще помисля, благодаря ви.

Монк отново натисна вилката. Четвъртият телефон бе вдигнат на десетото позвъняване. Дрезгав глас каза:

– Да?

– Генерал Николаев?

– Кой е.., чакай малко. Познах те. Ти си онзи проклет американец.

– Точно така.

– А, никакви интервюта. Направих, каквото искаше, казах си репликите и толкоз. Повече не искай нищо от мен. Чуваш ли?

– Не се обаждам за това. Изнесете се за известно време при племенника си в поделението.

– Защо?

– Някои хора не са доволни от онова, което казахте. Има опасност да ви дойдат на гости.

– Бандити, а? Майната им! Никога през живота си не съм отстъпвал, момче, и не смятам да го правя тепърва.

Генералът затвори телефона. Монк въздъхна и също остави слушалката. Погледна часовника си. Бяха минали двайсет и пет минути. Трябваше да се маха. Да се покрие отново в непробиваемия свят на чеченците.

Две вечери по-късно, на 21 декември, четири банди убийци атакуваха четири отделни адреса.

Най-голямата и най-силно въоръжената от тях нападна частния дом на Леонид Бернщайн. Дванайсет души дежуриха в къщата. Четирима от тях загинаха в престрелката. Двама от Черната гвардия също паднаха убити. Вратата на главния вход бе отнесена с пластичен взрив и двайсетина маскирани и облечени в черно мъже нахлуха в къщата.

Пазачите и персоналът бяха обградени и натикани в кухнята. Шефът на охраната беше пребит почти до смърт, но продължаваше да твърди, че работодателят му е заминал за Париж два дни по-рано. Сред женски писъци и смут, останалият персонал потвърди същото. Накрая мъжете в черно прибраха двамата убити и се метнаха на колите.

Второто нападение бе над апартамента на Кутузовски проспект. Самотен черен мерцедес мина под арката и спря пред бариерата. Един от двамата постови на ОМОН излезе от топлата си кабинка да прегледа документите. Двама мъже с автомати със заглушител рипнаха иззад колата и го разстреляха в шията точно над бронираната жилетка. Вторият постови бе убит още преди да успее да излезе.