Иконата

– Знаете ли, че генерал Николаев беше убит три седмици след като се обяви против вас?

– Отричате ли, че Черната гвардия стои зад опитите за убийство отпреди две вечери?

Камерите и микрофоните на националната и двете частни телевизии се въртяха из залата и улавяха въпросите на нахалните чужденци и нескопосаните отговори на Комаров.

Кореспондентът на "Дейли Телеграф", чийто колега Марк Джеферсън бе убит минали юли, също бе получил анонимен сигнал по телефона. Изправи се и камерите го хванаха в едър план.

– Господин Комаров, чували ли сте за таен документ, наречен Черния манифест?

Настъпи гробна тишина. Нито руснаците, нито чуждите журналисти знаеха за какво говори. В интерес на истината, и той не знаеше. Игор Комаров, стиснал здраво катедрата и остатъците от самообладанието си, стана бял като платно.

– Какъв манифест?

Втора грешка.

– Според информацията, с която разполагам, сър той разкрива намеренията ви да създадете еднопартийна диктатура в страната, да възстановите лагерите за политическите си опоненти, да управлявате страната с помощта на двестахилядна Черна гвардия и да завземете съседните републики.

Тишината стана оглушаваща. Четирийсет от кореспондентите в залата бяха от Украйна, Беларус, Латвия, Литва, Естония, Грузия и Армения. Половината руска преса поддържаше партиите, които щяха да бъдат забранени. Ако англичанинът бе прав, след лидерите им за лагерите щяха да заминат и журналистите. Всички погледи бяха вперени в Комаров.

В този момент положението окончателно излезе извън контрол. Насреща му гракнаха десетки гласове.

И тогава той направи третата си грешка: изгуби самообладание.

– Няма повече да търпя това нахалство! – изкрещя той и излезе от сцената, следван от безпомощния Кузнецов.

В края на залата полковник Гришин стоеше в сянката на едно перде и гледаше журналистите с нескрита ненавист. Скоро ще ми паднете, заричаше се той, съвсем скоро.

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

В югозападния край на централната зона на Москва, на неголямо възвишение, при един от големите завои на Москва река, се намира средновековния девически манастир „Новодевичи“, до стените, на който е разположено голямо гробище.

На площ от осем хектара, под сянката на брези, борове и върби, земята бе приютила двайсет и два хиляди гроба, в които в течение на две столетия са погребвани именитите граждани на Русия.

Гробището е разделено на единайсет основни секции. Секциите от първа до четвърта се отнасят за 19-ти век и от една страна граничат със стените на манастира, а от друга – с вътрешна разделителна стена.

Секциите от пета до осма се намират между вътрешната стена и края на гробището, зад което , по Хамовчески вал, с рев преминават автомобилите. Тук лежат значимите и не толкова значими личности от комунистическата епоха. Маршали, политически деятели, учени, изследователи, писатели и космонавти – техните гробове могат да бъдат намерени покрай пътеките и алеите, а надгробните им паметници са най-различни – от скромни надгробни плочи, до монументални паметници, стигащи до грандиозност.

Космонавтът Гагарин, загинал по време на полет с нов експериментален изтребител, лежи тук на няколко метра от кръглоглавото каменно изображение на Никита Хрушчов. Модели на самолети, ракети и оръжия показват с какво са се занимавали тези хора приживе. На други фигури, с героичен вид и поглед вперен в нищото, гърдите им бяха украсени с гранитни ордени.

Вървейки по централната алея, човек може да види още една стена с тесни порти водещи до три по-малки секции, с номера: девет, десет и единайсет. Местата в гробището бяха ценни и едва ли през зимата на 1999-а би имало свободни места, ако едно не бе запазено за армейски генерал Николай Николаев. Точно тук на 26-ти декември, племенникът му погреба чичо Коля.

Опита се да направи всичко по начина, по който бе поискал старецът, по време на последната им вечеря заедно. Присъстваха двайсет генерала, включително и Министъра на отбраната, а един от двамата московски митрополити отслужи опелото.

Старият войник бе поискал пълен християнски ритуал, затова духовниците размахваха кадилниците, а във въздуха се издигаше ароматен дим на тамян.

Надгробният паметник бе с формата на кръст, изсечен от гранит, но без изображение на починалия – само името, а под него думите: „Руски войник“.

Генерал-майор Андреев произнесе надгробно слово. Той бе кратък – чичо Коля ненавиждаше празнословието. Завършвайки речта си едновременно с прощалните думи на свещеника, Андреев положи върху ковчега червените ленти със златните звезди на „Герой на Съветския съюз“. Осем от войниците му от Таманската дивизия, които носеха ковчега, го спуснаха в земята. Андреев отстъпи и отдаде чест. Двама министри и осем генерали последваха примера му.

Когато вървяха по централната алея, обратно към портала, зад който ги чакаше колоната с лимузини, заместник-министъра на отбраната Бутов сложи ръка на рамото му.

– Ужасно – произнесе той. Това е ужасен начин да си отидеш от този свят.

– Някой ден – отговори Андреев, – ще ги намеря и те ще ми платят.