Иконата

Той разясни също, че в утвърдените западни демокрации хората разбират, че обществената дисциплина е задължение на отделния гражданин и затова мерките, които се налагат отвън, от държавата, могат да бъдат по-леки. Но там, където всички форми на самодисциплина са се разпаднали, понякога е неизбежно намесата на държавата да бъде по-твърда, отколкото би било приемливо на Запад. И депутатите кимаха с разбиране.

На консервативните журналисти Комаров обясни, че стабилизирането на валутата просто не може да се постигне, без да се въведат някои драконовски мерки срещу престъпността и корупцията. Журналистите после писаха, че Игор Комаров е човек, който би се вслушал в разума по важни икономически и политически въпроси, като например сътрудничеството със Запада. Макар да е неприемливо десен за представите на европейската и американската демокрации, макар агресивната му демагогия да не е по вкуса на Запада, той можел а се окаже най-подходящият човек за Русия в настоящия момент. Във всеки случай, почти било сигурно, че именно той ще спечели президентските избори през юни 2000-а. Всички проучвания сочели това. Далновидните политици биха проявили мъдрост, ако го подкрепят.

Из консулства, посолства, министерства и заседателни зали на Запад димът от пурите се виеше до таваните и главите кимаха.

***

В северната част на центъра на Москва, малко преди околовръстното шосе, някъде по средата на булевард „Киселни“ има странична уличка. Навътре по нея, от западната ѝ страна се намира малък парк от около два декара, обграден от трите страни с калкани и затворен отпред с плътна триметрова стоманена ограда, над която едва се подават върховете на ред ели. В средата на оградата има двойна врата, също от метал.

Малкият парк е всъщност градината на прекрасна вила от преди революцията, реставрирана до съвършенство в средата на 80-те години. Макар и модерна и функционална отвътре, къщата е запазила външния си облик с класическата фасада, боядисана в пастелни тонове, и с орнаментите над вратите и прозорците, очертани в бяло. Това бе истинският щаб на Игор Комаров Всеки гост, застанал пред входната врата, се наблюдаваше от камера, монтирана високо на стената. Той съобщаваше името си по домофонна уредба, а пазачът в караулката от другата страна на портата записваше данните му и ги докладваше на охраната в къщата.

Ако вратата се отвореше, колата на посетителя изминаваше три метра и спираше пред ред шипове. Стоманените порти автоматично се затваряха след нея.

Пазачът излизаше от караулката си, проверяваше документите за самоличност и ако всичко беше наред, отново влизаше в къщичката, за да натисне копчето, с което се прибираха шиповете. Едва тогава колата можеше да продължи по алеята към къщата, където я очакваше слепващият пост.

От двете страни на сградата, от единия до другия край на двора се простираше телена ограда, прикрепена здраво за ограждащите стени. Зад нея бяха кучетата: две глутници, с двама различни дресьори, които се редуваха да дежурят през нощ. След здрач вратите в оградата се отваряха и кучетата плъзваха из целия двор. От този момент нататък пазачът на входа се затваряше в кабинката си и ако се случеше да дойде късен гост, трябваше да вика дресьора да прибере песовете.

За да не става персонала невинна плячка на кучетата, от задната страна на сградата имаше подземен тунел, които водеше до тясна алея с излаз на булевард "Киселни". Този проход бе защитен с три кодирани врати, една в къщата, една към улицата и една по средата на тунела. Това бе входът за служители и доставчици.

Вечер, когато и последният партиен функционер напуснеше сградата и кучетата хукнеха из двора, в къщата оставаха да дежурят двама души от охраната. Те разполагаха със специална стая, с телевизор и бар със закуски и разхладителни напитки. Легла нямаше, понеже не им беше разрешено да спят. Двамата се редуваха да обикалят трите етажа на къщата чак до идването на дневната смяна, която застъпваше в осем часа. Комаров пристигаше по-късно.

Но прахът и паяжините нямат респект към властимащите и всяка вечер, с изключение на неделя, щом се чуеше звънецът откъм тунела, дежурният пускаше чистача.

В Москва за такава работа взимат предимно жени, но Комаров предпочиташе да наема само мъже и това включваше и чистача – безобиден военен от запаса на име Леонид Зайцев. Заради фамилията, стреснатия му вид, протъркания шинел, с който ходеше зиме и лете, и трите железни зъба в устата му – наследство от примитивно зъболечение в Червената армия – всички от охраната го наричаха просто Заека. В деня, в който почина президентът, дежурните отвориха на Зайцев както винаги в десет вечерта.