Иконата

За Монк това можеше да означава само две неща-или изчезването на Круглов се дължеше на обстоятелства, които щяха да намерят обяснението си по-късно, или КГБ прикриваше източник.

***

Съединените американски щати са страна, богата на много неща. Не на последно място сред тях се нареждат и хилядите неправителствени организации. Те варират от тръстове до фондации, подкрепят всевъзможни неща и понякога втрещяват с мъглявостта си. Центрове за изследване на политиката, мозъчни тръстове, групи за подпомагане на това и онова, съвети за насърчаване на какво ли не, фондации, почти необхватни по брой и сфера на дейност.

Някои се занимават с изследвания, други с благотворителност, трети с обществени дискусии, четвърти с пропаганда, лобиране, реклама, стимулиране на обществената активност за едно, изкореняване на друго.

Само във Вашингтон има хиляда и двеста неправителствени организации, в Ню Йорк – над две хиляди. И всичките разполагат със средства. Някои от тях се субсидират, ако не изцяло, то поне частично, с парите на данъкоплатците, други харчат наследствата на отдавна починали хора, трети се финансират от частни производители и търговци, четвърти – от донкихотщината, човеколюбието или пък просто лудостта на разни милионери.

В тях работят учени, политици, бивши посланици, алтруисти, бизнесмени и дори от време на време маниаци. Независимо къде се намират и с какво се занимават, между тях винаги има две общи неща: всички признават съществуването си и имат централа някъде. Всички, с изключение на една.

Може би заради ограничения си и затворен състав, високото положение на членовете и пълната си тайнственост, през лятото на 1999-а Линкълновият съвет бе най-влиятелната неправителствена организация в Америка.

В демократичните общества властта се изразява във влияние. Грубата власт – да се арестува, задържа, конфискува, съди, осъжда и въдворява тайно – може да съществува по закон само при диктатура.

Следователно, в едно демократично общество извънпарламентарната власт се основава на способността да се повлияе на избирания апарат. Това може да се осъществи чрез мобилизиране на общественото мнение, кампании в пресата, настойчиво лобиране или почтена финансова подкрепа. Но в най-чистата си форма това влияние представлява просто добронамерен съвет към хората на изборни длъжности от източник с неоспорим опит, почтеност и авторитет.

Макар да отричаше съществуването си, тайнственият Линкълнов съвет представляваше самоиздържаща се организация, призвана да открива, оценява и обсъжда проблемите на деня, и да търси най-уместния път за тяхното разрешаване. Поради специфичния си състав и способността на неговите членове да достигат до най-високите етажи на изборната власт, Съветът имаше може би повече реално влияние от която и да било друга неправителствена организация в страната.

Той беше англо-американски по произход и макар да бе дошъл на бял свят в началото на осемдесетте в резултат на една вечеря в първокласен вашингтонски клуб непосредствено след края на Фолкландската криза, основите му се кореняха в дълбоко осъзнатата потребност хората да се сплотяват в беда, потребност, която водеше началото си още от Първата световна война.

Членството ставаше само по покана и се ограничаваше до личности, които според останалите членове притежаваха точно определени качества, сред които дълъг опит, абсолютна неподкупност, далновидност, пълна дискретност и доказан патриотизъм.

Тези, които бяха заемали обществени длъжности, задължително трябваше да са се оттеглили от постовете си, за да се избегне всякакъв конфликт на интересите, докато ангажираните в частния сектор можеха да продължат да управляват корпорациите си. Не всички членове разполагаха с лично богатство, но поне зад двама от представителите на частния бизнес стояха милиарди долари.

Частниците допринасяха с опита си в търговията промишлеността, банковото дело, финансите и науката а обществениците – с познанията си в държавното управление, дипломацията и местната власт.

През лятото на 1999-а в Съвета участваха шестима британци, сред които една жена, и трийсет и четирима американци, пет от които жени. Поради житейския опит, който самото естество на дискусиите изискваше, членовете му бяха предимно хора над средна възраст. Единици бяха живели на този свят по-малко от шейсет години, а най-възрастният бе жизнен и енергичен мъж на осемдесет и една.

Съветът не беше кръстен на едноименния английски град, а на най-великия президент на Америка, чийто завет, че „властта от народа, чрез народа и за народа ще пребъде“, напълно съвпадаше с неговото верую.

Членовете му се събираха веднъж годишно след безобидни наглед телефонни обаждания на отдалечено и тайно място, способно да им осигури пълно уединение. Техен домакин винаги беше един от най-богатите членове, който никога не отказваше оказаната му чест. Всеки пристигаше на собствени разноски до точно определено място, след което биваше поет от домакина.