Империя в черно и златно

„Май трябва по-често да заставам пред огледалото“ — помисли си горчиво Стенуолд. Вярно, че самият той се придържаше към белите роби на преподавател в Академията, но талията му определено можеше да се мери по размер с шкембето на наконтения търговец, а косата му се беше отдръпнала толкова назад, че Стенуолд предпочиташе да бръсне главата си, за да прикрие непрежалимата загуба.

— Майсторе на мантията и меча Кимон от Кес — изрече надуто новодошлият.

— Майсторе гражданино Иниго Палдрон — поздрави го Кимон.

Майстор Палдрон нацупи устни и изпръхтя недоволно. Кимон въздъхна.

— Майсторе гражданино

магнат

Иниго Палдрон — поправи се той. — Простете. Новата система за титулуване е на няма и десетина дни.

— Според мен, когато Събранието на знаещите посвещава повече време на дебати относно титулуването, отколкото на градското планиране, нещо определено не е наред със света — изръмжа Стенуолд, уж на шега, но не съвсем. — Простичкото „майстор“ на мен винаги ми е звучало добре.

Изражението на майстор гражданин магнат Палдрон подсказа, че по отношение на титлите, както и по отношение на всяка друга орнаментация, излишество не би могло да съществува, поне според него.

— Колегиумското общество на умелите в боя признава вашата къща и ви приканва да назовете поверениците си — обърна се към него Кимон.

— Ами, да видим — каза с широка усмивка Палдрон. — Колеги майстори, представям ви Селадорис от Еверис. — Тежката му ръка посочи към строен паякороден, който се изправи бавно. — Фалгър Палдрон, мой племенник. — Посоченият беше бръмбаророден юноша, толкова млад, че изглеждаше по-малък и от Че, поне с една година. — Адакс от Тарк. — Адакс не стана. Нито отдели присвитите си очи от Тото, когото фиксираше упорито от другия край на Форума. — И… — доволната усмивка на Палдрон се разшири още повече, — представям ви високоуважавания Пиреус от Етерион.

Пиреус!

Последното име разлюля публиката като буря клони. Не беше име, което очакваш да чуеш в приятелски двубой между дребни чирашки къщи. И сякаш чакал знак, Пиреус влезе през вратата в другия край на залата и поспря на прага, преди да отиде при съотборниците си — стройна мъжка фигура с великолепна осанка. Пиреус беше дуелисткият шампион за миналата година, шампион без нито един загубен двубой. Богомолкородните рядко участваха в първенствата на колегиумското дуелистко общество, което беше далеч под нивото им, но Пиреус правеше изключение.

— Колко ти струваше да го привлечеш? — обърна се тихо Стенуолд към Палдрон. Магнатът отвърна с блажена усмивка.

— Бедното момче страда по приятелите си в Академията, без съмнение — каза той и махна небрежно с ръка. Което, помисли си Стенуолд, беше още един проблем на високопоставените му съграждани. Дайте им глад, война, застигнат от бедствие район или осиротяло дете и те ще дискутират надълго и нашироко символизма и философията на ненамесата. Дайте им състезание или празен трофей и те ще нарушат всички правила само и само да се изфукат с победата си.

— И ще се бие рамо до рамо със Селадорис? — попита Стенуолд. — Рамо до рамо с паякороден?

Палдрон хвърли поглед назад към отбора си. Пиреус и младият паякочовек наистина се държаха на разстояние и никой не поглеждаше другия. Омразата между двете раси датираше от незапомнени времена. Не беше за вярване, че някакви си пари са изградили мост над бездната от ненавист.

— Няма никакъв проблем — уведоми го Палдрон. — Кой знае, току-виж дори излязъл да се състезава срещу твоята… повереница. — Изрече последната дума със злорадство, което рамките на любезния разговор не успяха да прикрият наполовина дори. Стенуолд го понесе спокойно, защото не му беше за пръв път, нито за втори. Погледна към отбора си да види как приемат новината. С облекчение видя, че вместо да увесват нос, те са се скупчили и обсъждат тактиката си.

— Ако искате, аз ще се бия с него — шепнеше Тиниса. — Знаете колко съм добра.

— Знаем — призна Че. — Но не си чак толкова добра. Гледахме го как се бие миналата година. Такова нещо не бяхме виждали.

— Боят не е само мушкане с меч, малка ми Че — каза Тиниса, измервайки с поглед противниковия отбор. Най-вече Селадорис и не за пръв път, в резултат на което той вече се бе изчервил до уши. В градовете на паякородните конците ги дърпаха жените, пак те създаваха законите и бяха най-страшният противник в единоборствата — и той го знаеше. — Дайте ми шанс да се изправя срещу богомолкочовека и ще го ступам набързо — добави тя.

— Нещо не ми се вярва — възрази упорито Че. — Погледни го. Виж го как те гледа.

Тиниса наистина беше привлякла вниманието на Пиреус, но той не я гледаше така, както я зяпаше публиката. В неговите очи се четеше студена, безкомпромисна омраза, някак безстрастна и хилядолетна.

— Кого да пратим срещу него тогава, щом няма да съм аз? — попита Тиниса.

— Наистина ли е чак толкова добър? — попита Салма. Миналата година той още не беше пристигнал в Колегиум.

— По-добър, отколкото можеш да си представиш — потвърди мрачно Тото. — Може да разпердушини всеки от нас.

— Тогава Че трябва да се бие с него — реши Салма.