Империя в черно и златно

— Часовник — каза Кимон и механичното устройство на стената срещу книгата се събуди със стон. Противниците застанаха лице в лице, а Кимон напусна кръга. Миг след като кракът му излезе от очертанията на арената, двамата се хвърлиха един срещу друг.

Първият удар бе нанесен веднага. Двубоят едва беше започнал, когато Пиреус замахна с мълниеносна скорост — удар, който целеше най-малкото да счупи носа на чужденеца. Салма се огъна назад, без да помръдва крака, и мечът на шампиона мина на сантиметри от лицето му. Явно Салма наистина беше виждал богомолкоиди в действие и преди.

А после започна истинската битка и за радост на публиката Салма моментално премина в нападение. Биеше се по всички правила на бойното изкуство, водеше с ръба на острието, краката му чертаеха геометрични фигури от дъги и внезапни напади по права линия. Свободната му ръка беше вдигната на височината на гърдите, готова да посрещне ударите на богомолкочовека. Всичко беше като по учебник, точно както го описваха в наръчниците по фехтовка, освен когато Салма не подхващаше нещо съвсем различно. Приклякване, страничен замах, кратко накъсване на ритъма, които си бяха негови, нещо от стила на неговия народ. Салма знаеше как се бият богомолкородните, а Пиреус никога не се беше дуелирал с човек водно конче преди. Това даде на принца предимство и му позволи да удържи офанзивата по-дълго от очакваното, но предимството му намаляваше от миг в миг. По всичко личеше, че Пиреус му е взел мярката.

А после, без предупреждение, без нищо в стойката или движенията, което да го подскаже, Салма се озова твърде близо до противника си, нос в нос едва ли не, буквално в прегръдката му, и — това всички го видяха — имаше един миг, когато Пиреус вдигна ръка с несъмненото намерение да разпори с костните си шипове лицето на чуждоземеца. Това би обезобразило Салма, би го ослепило дори, но в същото време би означавало да изхвърлят Пиреус от състезанието, да дисквалифицират отбора му и да го лишат от всичко, което той искаше да спечели. В този миг на колебание Салма вдигна меча си и перна леко тила на богомолкоида.

Разделиха се. Салма застана в края на кръга и се поклони на съотборниците си. Пиреус стоеше неподвижен като статуя, изпълнен с онзи характерен за расата му гняв, който гореше със студен огън и не угасваше никога. Всички знаеха, че Салма и съотборниците му ще съжаляват горко за стореното току-що, можеше да е сега или през следващата десетница, или през следващата година… но рано или късно щяха да се срещнат отново с Пиреус. Всичко в живота на богомолкоидите се подчиняваше на жаждата за мъст.

— Първият удар е за чуждестранния принц — обяви спокойно Кимон. — Поздравете книгата. Втори рунд. Часовник!

Оттам насетне нещата тръгнаха зле, разбира се. Пиреус не би позволил на гнева да подложи крак на умението, а и вече познаваше стила на Салма. Салма танцуваше, приклякаше и отскачаше, но така и не успя да си върне инициативата, нито да удържи противника си на разстояние до изтичането на времето. Вторият удар в мача беше леко перване по рамото, който той едва усети, но въпреки това се броеше за докосване. Третият дойде, когато Салма блокира с ръкавицата, а богомолкочовекът използва силата на инерцията от отката и я насочи в удар по лакътя, от който цялата ръка на Салма изтръпна. По традиция богомолкоидите обичаха да се бият, а най-много обичаха да се бият срещу силни противници. Очакваше се да проявяват уважение към благородния противник, поне ако можеше да се вярва на всичките истории за чест и слава, които толкова обичаха да разказват. Но нищо подобно не присъстваше в поведението на Пиреус. Погледът му, когато Салма се хвана за ранения лакът, изразяваше единствено презрение и надменност. Но всичко това не можеше да прикрие истината. Може и да беше спечелил мача, но победата му в двубой не беше новина за Колегиум. Не, в таверните хората щяха да си разказват как Салма

пръв

е ударил богомолкоида и е принудил шампиона поне веднъж да се потруди за надницата си.

Салма се върна при другарите си, усмихнат въпреки болката.

— Справял съм се и по-добре, и по-зле — призна той. — Може би ти щеше да се справиш по-добре? — обърна се към Тиниса той.

Тя изкриви лице за миг, но после каза:

— Не съм виновна, че той се страхуваше от мен.

— Като стана дума — вметна Тото. — Чакат ни.

— Можеш ли да се справиш със Селадорис? — попита го тя. — Или с Адакс?

— Адакс ще избере мен, ако му се удаде възможност — каза мрачно Тото. — Ако трябва да съм откровен, предпочитам да се изправя пред него, отколкото пред паякоида. Не съм достатъчно бърз за такъв противник.

— Значи е решено тогава — заключи Тиниса, пренебрегвайки опитите на Че да се намеси в обсъждането. Паякородното момиче тръгна към кръга и посочи паякоида от противниковия отбор.

— Тиниса, повереницата на Трудан, ще се бие със Селадорис от Еверис — обяви Кимон и връчи мечовете на новите състезатели. — Поздравете книгата.