Читаем Юлиан полностью

Откъм улицата внезапно дочухме викове. Всички наскачахме. Едва бяхме стигнали вратата, когато пристигна един офицер и съобщи, че германците нападат града. На друго място съм описал как се развиха събитията и няма да повтарям разказа си тук.



Приск:

Един месец бяхме обсадени. Наши войници, преминали на страната на германците, им съобщили за нашата слабост. Насърчен от тези сведения и съблазнен от мисълта да плени един римски цезар, Хнодомар насочил войските си към Агендикум. Положението ни беше тежко и в крайна сметка дължим живота си на енергията и интелигентността на Юлиан. Макар и да не можеше да ни вдъхне бодрост и увереност, той поддържаше у нас дисциплина и известна слаба надежда.

Нея вечер гарнизонът бе вдигнат по тревога. Войниците се спуснаха по местата си на крепостната стена. Можехме да видим германците на по-малко от половин миля разстояние, осветени от горящите чифлици. Именно цвилещите коне на селяните бяха смутили разговора ни след вечеря. Ако германците не бяха толкова шумни, може би щеше да им се удаде да превземат града. За наше щастие те всички бяха пияни.

През следващите няколко дни настроението на Юлиан се променяше от крайна радостна възбуда до свиреп гняв. Той беше уверен, че нарочно го изоставят. Подозренията му се потвърдиха, когато от Реми пристигна пратеник с новината, че Марцел няма да ни се притече на помощ; извиняваше се с това, че имал малко войска. Твърдеше също, че Юлиан разполагал с достатъчно сили да отблъсне германците.

Почти бяхме привършили припасите си, когато германците си тръгнаха така ненадейно, както бяха дошли. Дългите обсади им досаждаха. Юлиан веднага изпрати хора във Виенна за нови припаси. Сетне събра всичките си войски в Агендикум и останалата част от зимата премина ако не спокойно и удобно, поне без опасения, че можем да бъдем избити при някое внезапно нападение. Юлиан също така най-подробно писа на Констанций за отказа на Марцел да ни се притече на помощ. Докладът му беше блестящ. Знам това, тъй като Салуст и аз му помогнахме да го напише. Беше така майсторски съставен, че за разлика от повечето държавни доклади оказа въздействие. Марцел бе отзован в Медиоланум и не след дълго желанието на Юлиан най-после се изпълни — възложиха му да командува армиите в Галия.

През 357 година Юлиан стана световен герой. През пролетта, когато житото вече зрееше, той отиде в Реми, където научи, че Барбацио, началникът на римската пехота, бил на път за Августа Рауракорум26

с двадесет и пет хилядна войска и седем речни кораба. Той щял да помогне на Юлиан в окончателната битка срещу германците. Но преди да успеем да съставим план за действие, през наша територия премина едно племе, наречено лети, и обсади Лугдунум27, като опожари цялата околност. Юлиан бързо изпрати три отряда лека кавалерия в помощ на обсадените. Той също така постави войска на трите пътя, които излизаха от Лугдунум, за да устрои засада на варварите при бягството им. За съжаление войските на Барбацио оставиха германците да се измъкнат: по заповед на Барбацио един трибун на име Цела попречил на кавалерийския командир да ги нападне. Защо? Защото Барбацио желаеше Юлиан да се провали. Освен това той се бе споразумял с някои германски племена. Юлиан нареди Цела и неговите офицери да бъдат разжалвани; това наказание не засегна само Валентиниан, кавалерийския командир, който по-късно стана император.

Германците вече бяха изплашени. Опитаха се да възпрепятствуват напредването ни към река Рейн, като препречваха пътищата с грамадни дървета. После се оттеглиха по островите на реката, откъдето крещяха и ни ругаеха, а нощем пееха тъжни песни. Когато Юлиан заповяда на Барбацио да му даде седемте кораба, те веднага бяха тайнствено запалени от някого и изгоряха. Тогава Юлиан със свойствената си находчивост заповяда на леко въоръжените помощни войски на Корнутския легион да преплават до един от островите, използувайки дървените си щитове като салове. Този способ се оказа ефикасен. Германците на острова бяха избити, а след това с германски лодки войниците нападнаха другите острови. Варварите тогава изоставиха островите и побягнаха в горите на изток.

После Юлиан възстанови крепостта в Таберне, която има голямо военно значение, защото се издига точно на пътя на всеки, който си постави за цел да завземе централна Галия. Сетне нареди да ожънат нивите на германците и така си осигури припаси за двадесет дни. Сега вече беше готов да излезе срещу Хнодомар. Единствената му пречка бе Барбацио. За наше щастие това непочтено същество бе нападнато от германците точно на север от Августа Рауракорум. Макар да имаше многобройна и дисциплинирана войска, той побягна уплашен обратно в града и веднага оповести, че е спечелил славна победа; въпреки че беше едва юли, той разквартирува войниците си за зимата. Така не го видяхме цяла година. За нас това беше голямо улеснение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 дней в кровавом аду. Будапешт — «дунайский Сталинград»?
100 дней в кровавом аду. Будапешт — «дунайский Сталинград»?

Зимой 1944/45 г. Красной Армии впервые в своей истории пришлось штурмовать крупный европейский город с миллионным населением — Будапешт.Этот штурм стал одним из самых продолжительных и кровопролитных сражений Второй мировой войны. Битва за венгерскую столицу, в результате которой из войны был выбит последний союзник Гитлера, длилась почти столько же, сколько бои в Сталинграде, а потери Красной Армии под Будапештом сопоставимы с потерями в Берлинской операции.С момента появления наших танков на окраинах венгерской столицы до завершения уличных боев прошло 102 дня. Для сравнения — Берлин был взят за две недели, а Вена — всего за шесть суток.Ожесточение боев и потери сторон при штурме Будапешта были так велики, что западные историки называют эту операцию «Сталинградом на берегах Дуная».Новая книга Андрея Васильченко — подробная хроника сражения, глубокий анализ соотношения сил и хода боевых действий. Впервые в отечественной литературе кровавый ад Будапешта, ставшего ареной беспощадной битвы на уничтожение, показан не только с советской стороны, но и со стороны противника.

Андрей Вячеславович Васильченко

История / Образование и наука
Чингисхан
Чингисхан

Роман В. Яна «Чингисхан» — это эпическое повествование о судьбе величайшего полководца в истории человечества, легендарного объединителя монголо-татарских племен и покорителя множества стран. Его называли повелителем страха… Не было силы, которая могла бы его остановить… Начался XIII век и кровавое солнце поднялось над землей. Орды монгольских племен двинулись на запад. Не было силы способной противостоять мощи этой армии во главе с Чингисханом. Он не щадил ни себя ни других. В письме, которое он послал в Самарканд, было всего шесть слов. Но ужас сковал защитников города, и они распахнули ворота перед завоевателем. Когда же пали могущественные государства Азии страшная угроза нависла над Русью...

Валентина Марковна Скляренко , Василий Григорьевич Ян , Василий Ян , Джон Мэн , Елена Семеновна Василевич , Роман Горбунов

Детская литература / История / Проза / Историческая проза / Советская классическая проза / Управление, подбор персонала / Финансы и бизнес