Юлиан

Така се случи, че в деня, когато Леонас пристигна в Лутеция, Юлиан трябваше да участвува в някакво празненство, на което присъствуваха не само войската, но и множество граждани. По това време Юлиан много обичаше да се явява пред народа — склонност, която човек би очаквал у един философ. Понеже добре знаеше какво може да бъде съдържанието на писмото, Юлиан представи Леонас на тълпата и обясни защо е пристигнал в Лутеция. След това пред хилядното множество той прочете писмото на глас от начало до край. Когато стигна до тази част, в която му се нареждаше да остане цезар, тълпата, сякаш предварително подготвена, зарева: „Август, Юлиан Август!“

На следния ден Юлиан даде на Леонас писмо за Констанций. Доколкото разбирам, то е имало помирителен тон. Между другите неща той приемал назначения от Констанций квестор Небридий за преториански префект и се подписал „цезар“. Би трябвало човек да има тези писма на разположение. Предполагам, че могат да се намерят в архивите в Константинопол, макар че не зная какво е отношението на властите към Юлиановите книжа понастоящем. Преди няколко години един мой ученик християнин пожела да прегледа част от архивите на Юлиан, но не му позволиха. Дори в императорската канцелария проявили крайна подозрителност, а това само по себе си вече е доста подозрително. Но това беше по времето на Валент. Може би нещата са се променили. Когато редактираш тези книжа, сигурно ще разбереш какво е положението.

През юни Юлиан нападна онези франки, които обитават областта около Келен. Те бяха последните, които вършеха набези в Галия. Той ги победи лесно въпреки лошите пътища и непроходимите гори, които пазят земите им отвъд Рейн. Но аз не бях с него. Тръгнах за Атина същия ден, когато той потегли на поход.

В деня, в който щях да замина, отидох да се сбогувам с Юлиан в кабинета му, едно помещение, което приятелите му винаги наричаха „ледника“. Никога не съм влизал в толкова студена стая. Но Юлиан като че ли няма нищо против студа. След като през първата зима едва не се задуши от един мангал, никога вече не я отопляваше както трябва. Когато времето е топло обаче, тя е приятно прохладна. За последен път го видях в Лутеция един прекрасен юнски ден. Орибазий също чакаше пред кабинета му.

— Един владика е при него — рече Орибазий.

— Сигурно иска да го покръсти.

— Сигурно.

В този миг вратата се отвори и покрай нас мина един навъсен червендалест човек.

Юлиан дойде до вратата и ни дръпна вътре. Очите му блестяха. Явно срещата му се бе видяла много забавна.

— Само да го бяхте чули!

— Какъв беше този духовник? Атанасиев или ариански владика?

— Политически владика. Епиктет, владиката на Центум Целе

34

. Предполагам, че се интересува повече от светски неща, отколкото от църковни дела. Констанций го изпратил при мен с особена мисия.

Юлиан се изтегна на едно походно легло до прозореца. (Въпреки че не споменава това никъде в съчинението си, той често диктуваше легнал.) Понякога, след като прочетях някое от съчиненията му, които бе диктувал късно през нощта, аз го закачах, че е говорил насън. На което той ми отговаряше: „Боговете ни говорят чрез сънищата, следователно това, което казвам насън, трябва да е божествено.“

— Моят колега августът обещава да ми пощади, живота, ако се откажа от цезарството, изоставя войската в Галия и се върна да живея в Константинопол като частно лице.

Орибазий и аз се изсмяхме, но аз бях разтревожен.

— Че това е нелепост, няма съмнение — казах аз, — но какво ще направи, ако откажеш?

— Владиката не каза нищо определено, но от думите му се подразбираше, че рано или късно Констанций възнамерява да се справи с мен.

— По-скоро късно — рече Орибазий. — Той има затруднения в Персия. По-рано от една година няма да може да потегли на поход срещу нас.

Юлиан поклати глава.

— Не съм толкова сигурен в това. — Той свали краката си от леглото и посегна към една сгъваема маса наблизо, на която обикновено поставяха докладите на агентите ни. — Тук има най-различни сведения — той посочи свитъците. — Ето едно нареждане от Констанций до префекта на Италия, което заловихме. „Да се съберат три милиона крини жито и да се смели в Бриганция

35

 — този град е на брега на езерото Констанс. — Брашното да се складира в няколко от градовете по границите на Галия.“ Ето друго нареждане: „Да се събере жито и да се съхранява на италийската страна на Котийските Алпи.“ Той възнамерява да нахлуе в Галия. Няма никакво съмнение.

— Но кога? — Въпреки че си заминавах и скоро щях да бъда в безопасност (не съм храбрец и не обичам да си рискувам живота), аз се тревожех за съдбата на приятеля си.

— Кой може да каже? Можем само да се надяваме, че войната със Сапор ще се затегне. Междувременно всичкото това жито е мое. — Той се ухили като хлапак. — Наредих да се конфискува и да се пази за моите войски. — За миг замълча и после добави: — Трябва ми само една година.

— А след това?