Читаем Юлиан полностью

Юлиан

Аз също присъствувах, когато Ормизда, висок и е блеснала на слънцето броня, с осанката на персийски цар, отиде с коня си до пълния с вода ров пред града. Той спря коня си на края на рова. Когато персийците го познаха, взеха шумно да му се подиграват и да свиркат. Наричаха го предател и какви ли не още по-лоши неща. Бях достатъчно близо до Ормизда, за да видя как жълтеникавото му лице се скова и доби суров израз; той обаче не пошавна, нито пък по друг начин даде вид, че е чул ругатните. В продължение на половин час търпя всички обиди. Сетне, като разбра, че с тези хора не може да се преговаря, даде знак на знаменосеца си да отиде при него. Това предизвика още по-силни викове. Знамето на Ормизда бе това на великия цар на Персия. С най-величествен вид Ормизда се оттегли и Юлиан даде заповед градът да бъде обсаден.

За съжаление Юлиан не е описал тази обсада и у мен самия не е останал ясен спомен за нея. Може би нашият приятел Амиан ще я опише. Всъщност не съм много силен във военната история. Най-ясният ми спомен от тази обсада е цяла поредица разправии с Максим. Няма да те отегчавам с описание на кавгите ни, защото не си спомням за какво се карахме.

Градът Пирисабора падна на втория ден, след дълго сражение. Но с това не се приключи обсадата, защото Мамерсидес изтегли войската си на върха на хълма и там, защитени от стени, иззидани от тухли и асфалт и здрави като желязо, персийците продължиха да се съпротивляват. Самият Юлиан поведе първото нападение срещу крепостта и бе отблъснат.

На третия ден той заповяда да построят хелеполис. Това е висока, дървена кула, използувана за прехвърлянето на войници дори през най-високи стени. Няма защитни средства срещу такава кула; дори огънят е безполезен, защото я покриват с мокри кожи. Хелеполисът се оказа ненужен. Не беше изкаран и до половина, и Мамерсидес поиска примирие. Спуснаха го от крепостта с въже, което се скъса няколко метра над земята, и той си счупи и двата крака. Юлиан беше милостив. Съобщи му, че всички ще бъдат пощадени, ако крепостта се предаде.

Към залез-слънце от крепостта излязоха около 2500 персийци, мъже и жени, пеейки благодарствени химни на Великия господар, който ги бе пощадил и който сега щеше да царува. След това Пирисабора бе опожарен и изравнен със земята. По това време вече бяхме така скарани с Максим, че не си говорехме.

Юлиан Август

3 май

3. конн. отр. триб. убит. Вез. команд. Пленено знаме! 2 триб. разж. убив. вс. десети. знаме възвърнато. роч. 100 сребър. пари.

Приск:

Спомням си много ясно — „3 конн. отр. триб. убит и пр.“. В деня след опожаряването на града всички обядвахме с Юлиан. Беше много приятен обед и той говореше с жар, сякаш отново преживяваше обсадата, и както правят всички военни, даваше дълги обяснения и правеше предположения от рода „какво можеше да стане, ако…“, когато Анатолий влезе в палатката с новината, че предвождани лично от великия везир, персийците разбили три наши кавалерийски отряда: един от трибуните бил убит и знамето било пленено.

Помислих, че Юлиан ще получи удар. Той захвърли чинията си на земята, изскочи от палатката и с крясъци вдигна всички на оръжие. Един час по-късно войската на везира бе открита и знамето бе възвърнато. Не бяха минали и три часа, и двамата оцелели трибуни бяха разжалвани, а от войниците, които бяха побягнали пред врага, десет души бяха убити; според един стар закон при бягство всеки десети войник се наказва със смърт. Никога не бях виждал Юлиан толкова разгневен, нито пък толкова строго да следва класическия образец на римски пълководец. Той заповяда да се строи цялата войска, за да гледа екзекуцията на войниците. Когато наказанието бе изпълнено, той държа реч, в която ги предупреди да не проявяват неподчинение и малодушие и им напомни, че ако някой се предаде на врага, персийците ще го осакатят и ще го оставят да умре от глад в пустинята. След това похвали войските за победата при Пирисабора и даде на всеки войник по сто сребърни пари.

Горкият Юлиан! Тъй като самият нямаше никакво отношение към парите, не можеше и да смята добре. Нямаше представа за цените на нещата, нито дори колко струва верността на войника. Като спомена тази малка сума, войниците така шумно изразиха недоволството си, че се уплаших да не би веднага да се разбунтуват. Но Юлиан не се уплаши. Каза им с остър тон, че той самият не е богат и че римският народ бил в затруднено положение, защото толкова много от предшествениците му използували златото, за да купят привиден мир, вместо да купят желязо и да водят неизбежните войни. Но им обеща, че скоро ще бъдат в Ктесифон и тогава съкровищата на цяла Персия ще бъдат техни. Това подобри настроението на войниците: те го приветствуваха и затракаха с копия по щитовете си.