Юлиан

Какво друго има да се каже? Съветът тази нощ бе бурен. Виктор и Аринтей настояваха императорът да бъде от Изтока. Невита и Дагалайф искаха император от Запада. Споразумяха се да изберат Салуций. Но той не прие. Салуций е единственият човек, който беше искрен, когато казваше, че не желае императорска корона.

Когато Амиан настоя Салуций поне да изведе войската от Персия, той със същата твърдост отказа. Нямало да поеме командуването независимо от обстоятелствата. Стигнали до безизходица, двете партии се съгласили да се съберат отново на следния ден.

През нощта Виктор се заловил да подготви избора. Съзнавайки, че няма изгледи сам да стане император, той решил да постави на престола човек, който ще изпълнява волята му. Спрял се на Йовиан. Призори на 27 юни Виктор напил офицерите от личната стража на Юлиан и след това ги подучил да обявят своя началник Йовиан за император. На разсъмване изплашеният Йовиан бил доведен пред събранието от стотина млади трибуни с извадени мечове. С това фактически цялата работа беше свършена. За да избегнем кръвопролития и гражданска война, всички дадохме клетва за вярност на Йовиан. След това новият император и стражата му минаха в церемониален марш през лагера. Когато чуха възгласите „Йовиан Август“, войниците най-напред помислиха, че се вика „Юлиан Август“, и бурно изразиха радостта си от чудотворното му изцеление. Но виковете секнаха, когато легионите видяха палячовската фигура на новия император — изплашен, със зачервени очи, изгърбен под пурпурната мантия, която никак не му отиваше и го правеше да прилича на някаква рядка африканска птица.

Същия ден аз погребах нещастния Анатолий. Намерих го на дъното на един дълбок стръмен дол. До днес не ми е давало сърце да кажа някому, че той не бе убит от персийците. Конят му го хвърлил и той си счупил гръбнака. Лош ездач беше, но много приятен събеседник. Задържах дъската му за дама, която естествено загубих по пътя от Антиохия за Атина. Нищо не мога да запазя! Какво да се прави…

Останалото е всеизвестно. Йовиан сключи тридесетгодишен мир със Сапор. Така бързаше да напусне Персия и да почне да гуляе в Константинопол, че прие всичките искания на великия цар. Отстъпи на Персия пет провинции и дори нашите градове Сингара и Низибис! Този договор беше истинска катастрофа.

След това се отправихме към Антиохия. По пътя към нас се присъединиха Прокопий и Себастиан. До ден-днешен никой не знае защо Прокопий не дойде с подкрепления при Юлиан. Трябва да е дал някакви обяснения на Йовиан, но те никога не достигнаха до нас. За щастие той самият беше умъртвен няколко години по-късно, когато се опита да завладее Изтока. Значи има някакво грубо възмездие за човешките дела; поне в този случай.

Седем месеца по-късно Йовиан беше мъртъв. Официално беше съобщено, че умрял, както спял, отровен от недогорелите въглени в мангала. И до днес мнозина считат, че е бил отровен от Виктор, но аз зная от достоверен източник, че не е умрял от естествена смърт: заспал пиян, после повръщал, задавил се и умрял. Напълно подходящ край за такъв ненаситен чревоугодник. За наша изненада, Валентиниан бе обявен за император и с това Виктор престана да играе политическа роля. Спомняш ли си колко се радвахме, когато Валентиниан направи брат си Валент август на Изтока? Какъв благ и кротък младеж, си казвахме ние. Същият Валент едва не ми взе главата. Но главата на Максим падна. И ти сам преживя тежки времена. Вече и двамата братя са мъртви и днес живеем под управлението на Валентиниановия син Грациан и назначения от него Теодосий, който на свой ред ще умре и ще бъде наследен от… Понякога си мисля, че историята на римския принципат е едно безкрайно, вечно повтарящо се карнавално шествие. Толкова си приличат всички тези енергични мъже! Единствен Юлиан правеше изключение.

Към края на заслужено похвалената ти надгробна реч в Антиохия ти загатна, че Юлиан е убит от някой от приближените му, макар и да се позоваваше само на това, че никой персиец не се е явил да прибере наградата, обещана от персийския цар. Аз бях от малцината, които със сигурност знаеха, че Юлиан бе убит от римско колие, но не казах нищо. Нямах намерение да се замесвам в политически въпроси. Стигаха ми неприятностите, които имах нея година, когато Максим и аз бяхме задържани и обвинени в магьосничество. Представи си, аз да се занимавам с магии!

За щастие оправдаха ме. Обаче Максим бе осъден. Но дори и тогава старият шарлатанин успя да си каже последната дума. По време на делото той се закле, че никога не е използувал злонамерено пророческите си способности. Също така предрече, че онзи, който несправедливо отнеме живота му, ще умре от толкова страшна смърт, че от него няма да остане и следа. Максим бе умъртвен по заповед на Валент, който много скоро след това бе убит при Адрианопол в битка с готите, които така насекли трупа му, че никой не могъл да го разпознае. До последния си дъх Максим имаше късмет с предсказанията си.