Юлиан

Гал учреди военен съд и изправи пред него всички обвинени в измяна. По време на делото Констанция стояла зад една завеса, за да слуша показанията. От време на време си подавала главата иззад завесата, задавала въпроси или изказвала мнението си. Нелепа комедия! Слуховете се приемаха за факти и никой не се чувствуваше сигурен.

В една бояджийска работилница тайни агенти зърнали пурпурно наметало, каквото само императорът може да носи. Веднага решили, че наметалото е било поръчано от някой, който се готви да заграби престола. Бояджията благоразумно изчезнал, но книжата му били намерени. Макар че никъде не се споменавало за поръчка на пурпурна мантия, тайната служба се заловила за писмото на един дякон, който питал „кога ще бъде изпълнена «поръчката»“. Това беше достатъчно. Според тайната служба „поръчката“ била именно онова наметало, въпреки че липсвали други доказателства. Затворили невинния дякон, измъчвали го, осъдили го на смърт и го умъртвили. Това беше типично за „правосъдието“ при двора на Гал.

Като не сполучи да склони Гал да дойде в Медиоланум, Констанций нареди на Констанция да се яви пред него. Уверена, че ще успее да заглади разногласията между брат си и мъжа си, тя тръгна за срещата. Но по пътя почина от треска и това беше краят на Гал. Той искаше да се провъзгласи за август на Изтока, обаче нямаше достатъчно войски, за да воюва срещу императора, и изпадна в недоумение как да постъпи.

Най-сетне се получи крайно любезно писмо от Констанций, с което се припомняше на Гал, че при Диоклециан един цезар винаги се подчинявал на императора, и напомняше за случая, когато цезарят Галерий ходил пеш цяла миля, защото Август Диоклециан бил недоволен от него. Писмото беше донесено от Скудило, изключителен дипломат, който в частен разговор казал на Гал, че Констанций няма никакви враждебни намерения спрямо него.

Повярвал ли му е Гал? Изглежда ми невъзможно. Но той вече беше напълно отчаян. Смъртта на Констанция съвсем го бе сломила. За всеобща изненада той се съгласи да отиде в Медиоланум. Но настоя да мине през Константинопол, където в качеството си на цезар присъствува на игрите в хиподрума. Ето как Юлиан описва този епизод.

Юлиан Август

Късно през есента на 354 г. научих за внезапната смърт на Констанция. Изпратих съболезнователно писмо на Гал, но той не ми отговори. Той вече имаше неприятности в Антиохия: там пристигнал пратеник на Констанций, който най-грубо му заповядал да замине за Медиоланум. Гал съвършено основателно отказал. Той е знаел каква участ го очаква. Вместо това изпратил Констанция при императора, като се надявал, че тя ще възстанови мира между двамата. Но тя умряла от треска във Витиния и Гал разбрал, че или трябва да се подчини на Констанций, или да започне гражданска война. Измамен от евнусите, които го уверявали, че в Медиоланум ще бъде в безопасност, Гал се отправил на запад. Пътем той ми изпрати писмо, с което ми нареди да се срещнем в Константинопол. Аз се подчиних.

Либаний: Смайващо наистина как човек като Юлиан, който така се стреми към истината и безпристрастното изложение на събитията, може толкова ласкаво да защищава паметта на брат си. Нито дума за убийството на Монций и Домициан; нито дума за съдебните процеси за измяна. Подозирам, че Юлиан по-скоро е желаел да представи в лоша светлина Констанций, отколкото да ни разкаже какво всъщност се е случило… Човешка слабост.

Юлиан Август

Срещнах се с Гал в задната част на императорската ложа на хиподрума. Всъщност ложата е двуетажен павилион, свързан с двореца чрез дълъг коридор. Първият етаж е за музикантите и дребните чиновници; вторият — за императорското семейство.

Конните състезания бяха вече започнали, когато пристигнах. През завесите, които покриваха вратата към ложата, се чуваше как тълпата насърчава любимите си ездачи. Неочаквано Гал дръпна завесата настрани.

— Стой тук — каза той и пусна завесата да падне обратно. Беше блед. Ръцете му трепереха. Говореше тихо, плахо. — Слушай ме внимателно. Зная какво разправят хората: че няма да се върна жив от Медиоланум. Не им вярвай, все още съм цезар. — Той посочи завесата. — Трябваше да чуеш как тълпата ме акламира преди малко. Народът е с мене. Имам и една армия в Мизия, която ме чака. Имам и тивански войски, които ми са верни. Всичко е грижливо подготвено. Когато те пристигнат тук, ще бъда готов да действувам срещу Констанций.

Но лицето на Гал изразяваше неувереност, която думите му се стремяха да прикрият.

— Значи ще се разбунтуваш?

— Надявам се, не. Надявам се да сключа примирие. Но кой знае! Исках да те видя, за да ти кажа едно — ако се случи нещо с мен, постъпи в манастир. Стани монах, ако се наложи. Това е единственото място, където ще бъдеш в безопасност. И тогава… — Лицето му неочаквано прие отчаяно изражение. — Отмъсти за мен.

— Уверен съм, че императорът… — започнах бързо аз, но бях прекъснат от един набит, червендалест човек, който ме поздрави бодро.

— Високоблагородни Юлиане, аз съм комит Луцилиан, назначен при цезаря като негов…