Към пропаст

Александър. Добро. (Гледа няколко време из прозореца. Чуват се нови приветствени викове от двора. На Евстратия.) Ела! (Излазя отляво, Евстратий го последва. Вратата отдясно се отваря и влазят патриархът и великите боляри, продължавайки да гълчат твърде възбудено.)

Явление 3

Патриархът и великите боляри

V велик болярин. Казвам ви пак, че това ни остава да сторим, нищо друго… Ела зло, че без тебе по-зло.

III велик болярин

(сърдито). Богомире, това е низко!

II велик болярин(сърдито). Богомире, какво беше нашето съгласие? Каква клетва дадохме на Раксина?

I велик болярин(дига застрашително ръка). Ти си изменник!

V велик болярин(разпалено). Вие безумствувате! Кой мислеше, че Александър ще се откаже от престола? Искахме да го притиснем до стената, той нас притиска сега! Предлагате да изберем неопитния и слабодушния Иван Асеня за цар? Помислете си: от юг турци заплашват да нахълтат през Стара планина и хищният и лукав Кантакузен издебва минутата да ни нападне; от запад силният сръбски крал Душан фърля гладни ястребови погледи насам. Сега е зет и приятел Александров и не ни закача. Но изчезне ли Александър, той ще се спусне в нашата земя, а от юг и гърци, и турци. Ще ли Иван Асен да ни отбрани, да вдъхне доверие във войската и народа? Има ли той ума, опитността, мъжеството, полководческите дарби на баща си? Няма ги. А слаб цар — слабо царство. Еврейка или влахиня била на трона — се едно за държавата; но един слаб повелител вместо един силен — то е истинското нещастие.

VI, VII, VIII и IX велики боляри. Това е право!

IV велик болярин. Но Александър с тая женитба готви бъдащи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни!

VII велик болярин

. Господи, научи ни какво да правим?

Патриархът. Доброславе, господ си яви волята още когато спаси Сара. Да се преклоним пред волята на всевишното провидение и нека молим създателя да се смили над царството. Кой знае дали в своята велика милост сам няма да попречи на Александра да извърши направеното в безумието на страстта обещание, като му прати женски рожби.

I велик болярин(навъсено). Владико свети, и ти?

Патриархът. Ти кажи по-умно!

II велик болярин. Нас народа ни прати тука не да лъжемъдърствуваме, а да сторим правото и смелото.

Чуват се приветствени викове на народа.

V велик болярин. Чуйте народа. Той вика! „Да живее цар Иван Александър!“

IV велик болярин. Народът е глупав! Ние да слушаме умовете си.

III велик болярин. Да изпълним дълга си, да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина, па макар че и главите ни да паднат…

V велик болярин

. Протосевасте, ти може би казваш истината, без да подозираш. (Тайнствено.) Де е Раксин? В кулата си заточен, стола му е празен, а утре ще го чуем изгонен. Де е царица Теодора? В мънастира. Де е Красимира? В бягство. Де е Рад Лупу? В пропастта! Александър не глуми, знаете го. Той е решил да тури Сара на трона и ще я тури въпреки всичко, като постели пътя й дотам с жертви. (Внушително.) Аз ви отворих другото листо сега.

VIII велик болярин(кръсти се). Господи боже, помилуй нас.

I велик болярин(стреснато). Как? Ти не вярваш, че той искрено дава оставката си?

V велик болярин. Не. Кой е докарал тоя пиян народ да вика на двора? Защо?

Чуват се нови викове от двора.

VI велик болярин(ниско).

Боляри, стори ми се одеве, че видях да влазят въоръжени войници в палата. Водеше ги Евстратий.

VII велик болярин(уплашен). Създателю, Христе, ако сме подушени?

III велик болярин. Чини ми се, че тоя хрът Евстратий е подушил нещо.

IX велик болярин. Добри хора, ние имаме жени и деца. Помислете за тях. Аз викам: „Да живее Иван Александър!“

VI велик болярин. Аз предлагам да приемем, да се съгласим на всичко.

Патриархът. Божията воля е такваз. (Към другите боляри.) Казвайте и вие, светии дух да ви осени.

II велик болярин(търка си челото в силна душевна борба). С глава зид се не пробива. Приемам.

III велик болярин. В писанието е казано: „Не ритай с гол крак ръжена.“

Патриархът(на първия велик болярин). Тома! Говори и не упорствувай, време не остая.