Към пропаст

I велик болярин(стиска си наведена главата няколко време). Нека бъде! О, Раксине, ти да беше между нас, може би нямаше тая подлост да стане!

Патриархът(наVIII велик болярин). Станимире, кажи и ти мнението си?

VIII велик болярин. Сега съвсем го нямам.

Останалите боляри. Приемаме! Патриархът. Съгласни сме. Бог да ни е на помощ. Нека пази България. (Отляво вратата се отваря полека, влазя Александър намръщен, крачи бавно насам и стреля със сърдити погледи болярите.)

Явление 4

Горните и Александър

Патриархът(изправя се пред Александра). Велики царю Иван Александре! Ние размислихме по съвест и душа и ето какво ти казваме: за греха ти към царица Теодора не пред нас, а пред бога ще отговаряш. Нека закрили той царството. Да живее Иван Александър!

Всички

. Да живее!

Александър. Светейши владико, славни боляри, благодаря ви. И радвам се за вас, че зехте това решение, и добре ви просвети господ. Защото сам бог ми е дал власт над тая държава! И тя има нужда от моята десница. Горко на мене, ако не изпълня заповедите божии и забравя, че аз съм цар на България. Горко и ней, ако тя беше останала без вожда си, когото провидението й прати! Защото — чувате ли? — само аз мога да водя съдбите на тая държава, която усилих и уголемих. И ако й е речено да загине, нека загине под Иван Александра!

Патриархът. Да живее царят!

Всички. Да живее!

Александър прави знак наляво. Влазя Сара с корона и багреница, сияюща от красота, и леко се покланя.

Явление 5

Горните и Сара, после Евстратий

Александър(сочи Сара на болярите). Поздравете годеницата ми и моята бъдаща съпруга.

Всички: Да живее новата царица!

Сара(приближава патриарха). Светейши архипастирю, благослови ме. (Покланя се и му цалува десницата.)

Патриархът(благославя я). Благословение господне над тебе, новопросвещена Теодоро!

Александър. Боляри, поканвам ви утре на бракосъчетанието си и на сватбата.

От двора се чуват приветствените викове на народа. Болярите се покланят и излазят. Влазя Евстратий.

Евстратий(иде при Александра, ниско). Какво ще заповяда твое величество?

Александър. Отправи двадесетте и пет войника назад, няма нужда от тях.

Евстратий(радостно). Великият съвет склони ли?

Александър. Бог просвети ума на моите боляри, инак щях да се видя принуден да им докажа, че Иван Александър не е клисар, а български цар. Но слава богу, че се свърши благополучно и моите първи велможи тая нощ ще спят при жените си, а не в кулите на Царевец.

Нови викове на двора: „Да живее новата царица!“

Сара

(усмихнато се кланя леко на народа). Господарю, колко е радостен народа!

Александър. И трябва. Той никога не е поздравлявал по-хубава царица.

Сара(гали се до него). И по-велик цар…

Александър(сочи към Търново). Виж тоя престолен град, виж Царевец с палатите му, виж Трапезица с храмовете й, виж тия крепости, тоя народ, това царство — всичко турих под нозете ти. Моята воля те дигна до престола, моята любов те издига до звездите. Аз постигнах всичко, каквото мечтаех, и ти ще постигнеш всичко още, каквото мечтаеш…

Сара. Велики господарю! (Цалува му ръката.)

Влазя Раксин запъхтян, последван от болярите.

Явление 6

Горните, Раксин и болярите.

Александър

(смаяно). Що значи това? Как ти смея да напуснеш кулата си?

Раксин. Горях от желание да ти честитя годеницата. (Към великите боляри.) Малодушни! Вие се уплашихте? Вие се съгласихте на тоя проклет брак?

V велик болярин. Тия са безумни слова, Раксине!

Александър гледа втренчен Раксина.

Раксин. Защото аз не бях тук, вие отстъпихте? Не! Аз съм против тоя брак!

VI велик болярин. Ти си един.

Раксин. Не един: през моите уста целия народ говори.

Викове отвън. Да живее царят! Да живее новата царица!

Александър. Чуй какво казва народът!

Раксин. Там вика не народа, а твоите бъчви! (В изстъпление.) Да бъде проклет денят, когато моите уста извикаха: „Да изберем за цар Иван Александра!“